Иван Генов

Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, колеги! Преди да мина по същество за това, което настоявах и нашата група настояваше вчера в Комисията по енергетика, за да Ви изложа аргументите си, искам да добавя към аргументите, които Таско Ерменков даде за необходимостта от нова ядрена мощност. Има още един много важен аргумент, по който засега никой не говори. Не зная умишлено ли е, или не, но той се премълчава. Тези решения, които бяха взети в Париж и в Европейския съюз от миналата година, за извеждане на централите на въглища от експлоатация до 2030 г., са само част от глобалното решение за борба с климатичните промени.

Мога да Ви кажа, че следващите 20 години ще има и друга сериозна крачка в тази посока – извеждането от производство на двигателите с вътрешно горене. Това ще се случи. В много държави вече се говори за него. Елементарни разчети показват, че за 500 хиляди автомобила със среден годишен пробег, за да се движат въобще, е необходим един 1000 мегаватов блок. Помислете си, какво ще стане, когато минем на електромобили? Има приказки за нов бум на технологии, но ги няма. Този бум е някъде в нашите глави, а реалността е атомната енергетика.

Конкретно по темата. Предложенията на БСП и на ГЕРБ практически се различават само в един пункт. Ние също сме 100% за пазарна реализация на Проекта. Никой от нас не смята, че трябва да има държавно гарантирано изкупуване на електроенергията, с непазарни цени, с каквито и да е компенсации. Единствено може би може да се наложи следващите пет месеца да се върнем към тези ограничения, които са сложени в скобки, ако се окаже, че наистина в разговорите с инвеститора ще се появят вариантите, които са значително по-изгодни и правят Проекта по-евтин. Именно това са решения, които да спомогнат за намаляване на лихвите по заема, който ще се вземе за реализацията на Проекта. Но това да го оставим като въпрос за бъдещите пет месеца – дали ще го има или няма да го има.

За нас най-важното е, пак повтарям, най-важното за инвеститорите, с които ще разговаряме, е единната позиция, която трябва да има Народното събрание, Министерският съвет и големите политически сили, които потенциално могат да участват в управлението на държавата през следващите 10 години. Това е най-добрият сигнал за инвеститорите. И ако нещо попречи на инвеститори да се появят, да имат желание да участват в реализацията на този проект, това е разногласията между институциите и политическите партии, което означава липса на всякаква сигурност в бъдещето.

Днес може да тръгнем да правим проект, утре да дойдат на власт хора, които искат да го спрат и да продължим старата песен на нов глас. Това не трябва да се допуска. Ние трябва да покажем, че сме единни – правителство, Народно събрание, основни политически сили.

В този аспект аз не разбирам, единствената разлика между нашите предложения е отмяната на Решението от 2012 г. Но погледнете последната точка във Вашето предложение: да препоръчваме на Министерския съвет да си отмени Решението от 2012 г. Ние му препоръчваме да го отмени, но ние не отменяме нашето, което е в подкрепа на това решение. Получава се някаква безсмислица. Ако след 20 дни Министерският съвет отмени решението си от 2012 г. ние какво ще правим, въпреки че Решението на Народното събрание от 2012 г., реално погледнато, няма никаква стойност, никаква сила, защото строителството на нова ядрена мощност е в прерогативите на Министерския съвет. Но все пак, вместо да дадем знак, че ние препоръчваме на Министерския съвет да си отмени Решението от 2012-a, за да почнат нормални преговори с инвеститори и в подкрепа на това ние отменяме нашето решение от 2012 г., ние оставяме това решение за някаква сигурност, която не е никаква сигурност, никаква гаранция. Просто не искаме да си признаем, че в 2012 г. сме сбъркали като Народно събрание. Това е.

Така че ние сме за това решение на Народното събрание. Смятаме, че логично би било към него да се добави и отмяната на Решението на Народното събрание от 2012 г., защото то е неуместно в едно такова предложение към Министерския съвет. Искрено се надявам все пак в пленарната зала разумът да надделее. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)