Христина Христова

Благодаря, уважаеми господин Председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди всичко, бих искала да кажа и да обърна внимание на това, че едва ли някой в тази зала смята, че 2017 г., за която става въпрос като отчетен период, е годината, в която ще приключат проблемите на ромската интеграция в България или в някоя страна – членка на Европейския съюз. Те ще продължат и 2018 г., ще продължат и след приключване периода на Националната стратегия 2020 г. Други ще направят нова стратегия и ще трябва да я изпълняват.

Разбира се, коректно е да отговорим на някои въпроси, които се чуха в залата. Най-напред, относно комбинирането на политиката. Забелязвало се е липса на комбиниране на политиките за интеграция на ромите в отчетния доклад. Искам да Ви кажа и тук е мястото да спомена три неща, които се направиха точно през 2017 г., която дебатираме.

През 2017 г. се даде началото на интегриран подход между три оперативни програми с европейски средства – Програмата „Региони в растеж“, Програмата „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата „Наука и образование“, които да започнат да работят заедно по Стратегията за интеграция на ромите в областите заетост, образование, здравни грижи, развитие на общността и нейната културна идентичност. Това вече се прави и бенефициенти, обърнете внимание, са общините, защото животът на всеки от нас се развива в някаква община.

Второто много важно нещо, което се направи през 2017 г. – прие се Наредбата за приобщаващо образование, за приемане на ромските деца именно в мултикултурната среда. Тази наредба подкрепя създаването на целодневното обучение. Особено за ромските деца то е изключително важно.

На следващо място, през 2017 г. стартира новият Координационен механизъм за сътрудничество между властите и институциите за привличане и задържане децата в училище. Защото от този неприятен и неблагоприятен процес на отпадане на децата от училище най-много са засегнати ромските деца. Резултатът засега е 17 хиляди деца, които са привлечени отново в училище. Трябва да Ви кажа, че дотук не свършват трудностите. Трябва да се продължава да се работи, защото възникват веднага нови опасности от отпадане на тези деца, ако не се работи системно с тях.

Също така постави се въпросът за системата за мониторинг и контрол – видите ли тази система не е започнала да работи. Искам да Ви кажа, че фактите показват друго. Тя се състои от три компонента. Това е един проект, който се изпълнява от Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Първият компонентен е анализът за ситуацията в страната. Договорът за този компонент е сключен през февруари 2016 г.

Вторият компонент е въвеждането на индикаторите. Този договор е сключен през юни 2016 г.

Третият компонент е софтуер. За този софтуер по Закона за обществените поръчки има три обжалвания, които са съвсем неоснователни, разбира се. Въпреки всичко вече е сключен и договорът за софтуер. Анализът и индикаторите трябва да бъдат обхванати от софтуер. Следващият доклад, който ще се гледа в Народното събрание, ще бъде направен с новата система за мониторинг и контрол на извършеното по Стратегията. Този договор е сключен през март 2018 г.

Също така се постави въпросът: видите ли, какъв бюджет е разходван за изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите в Република България? Предполагам, че повечето от народните представители са наясно, че това са хоризонтални политики. Стратегията не е една програма на едно ведомство, на едно министерство. Това са хоризонтални политики и те изискват сътрудничество и координация между всички държавни институции в България, в това число и с местните власти, с общините. Така че тази стратегия не е обезпечена с отделен бюджет.

Също така беше споменато, че няма достатъчно числа в Доклада. Трябва да Ви кажа, че Докладът е препълнен от количествени и качествени показатели относно изпълнението на Стратегията за 2017 г.

Също така Докладът отразява дейностите, които са извършени по мерки за какво ли не в шестте области, които се съдържат в Стратегията: за обучение и квалификация; заетост – умения за търсене на работа, мотивация за заетост; обвързването на имунизациите със социалните помощи; обвързването на редовното посещение на училище със социалните помощи; в здравеопазването – работа с мобилни медицински кабинети, профилактика, обучение на младите майки; работа с ромските медиатори, които станаха вече 250 в България. В Европейския съюз се отчита като един уникален опит на България – работата с ромските здравни медиатори. Те са 250 вече в 118 общини. Също за приобщаващото образование, задължителните модули за българския език за деца, чиито майчин език не е български език.

Тук се цитира една таблица, в която децата имат право да изучават в избираеми модули своя майчин език и се казва: видите ли няма данни за ромските деца. Трябва да се знае, че съгласно Конвенцията за защита правата на детето на ООН родителите са отговорни за своите деца до 18 годишна възраст. Това изучаване на майчиния език факултативно може да става само със специално подадена молба от родителя на детето да изучава този език.

Всички тези мерки са насочени към намаляване на социалните различия, защото различията, уважаеми госпожи и господа, не са етнически. Различията са от социален характер.

Също така може би Ви е направило впечатление, че Докладът не скрива трудностите, Докладът не скрива предизвикателствата и проблемите с българския език, и с трудовата заетост, и с професионалното образование и квалификация, и с жилищната политика. Може би Ви е направило впечатление също така, че обръща внимание на необходимостта от политическо сътрудничество и сътрудничество между властите. Благодаря.