Денчо Бояджиев

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми дами и господа народни представители! Днес отбелязваме 27-ата годишнина от приемането на новата българска Конституция – четвъртата в нашата история след възстановяването на българската държавност. Имах честта да бъда един от тези 313 депутати, които преди 27 години гласуваха за нейното приемане и положих подписа си под този за мен исторически документ.

Този ден винаги ще бъде свързан с равносметка за нейната ефективност. Отново и отново ще осмисляме основните правила, разписани в Конституцията. Днес от разстоянието на времето можем да кажем със сигурност следното.

На първо място, с приемането на основния закон бе възстановена парламентарната система на управление в България. Смяната на обществената система бе поставена на конституционни и законни основи.

Второ, избрано със специализираните задачи и функции на Учредително събрание, тъй като беше необходимо да се изработи и приеме Конституция, Седмото велико народно събрание по силата на представените политически сили и на доминиращото разбиране за важността на историческия момент се превърна в реално народно представителство. В него бяха представени не само основните и идейни течения, но и най-значимите обществени сили, както и популярни с гражданската си позиция български интелектуалци.

В този смисъл може да се каже, че Седмото велико народно събрание беше най-близко до идеала за парламента като форум на нацията, като отражение на доминиращите в обществото дух и стремления. За съжаление, това повече не се случи в последвалите 27 години.

Трето, разделението на властите е едно от най-сериозните достойнства на българската Конституция – законодателна, изпълнителна, съдебна. Основният закон създаде нова институция – Президент на Републиката, определен като държавен глава, който олицетворява единството на нацията. В качеството си на държавен глава той е надпартийна фигура, която трябва да гарантира държавността, да стабилизира конституционния строй и да балансира политическите сили и институциите.

Четвърто, новата ни Конституция е първата от действащите досега конституции, която въведе и нова за България институция – Конституционния съд, като орган независим от парламента, Президента и Министерския съвет.

Изминалите 27 години доказаха стабилизиращата роля на нашата Конституция, доказаха се и включените в нея решения на парламентарни и конституционни кризи. И още нещо, което невинаги се обмисля добре – на практика Конституцията даде път на интеграцията на България в Европейския съюз. Присъединяването стана възможно поради безусловната съвместимост на нашата конституционна рамка с тази на останалите членове на Европейския съюз.

Уважаеми народни представители, добре е в днешния ден да си припомним още веднъж, че в четвъртата българска Конституция са вградени правно-политическите основи на парламентарната демокрация. Тя гарантира мирния преход, основните свободи и социални права на българските граждани. Конституцията постановява, че България трябва да се развива като социална и правова държава.

За съжаление, тези добри и справедливи постановки в основния закон днес се разминават драстично с българските реалности. Искам още веднъж да Ви припомня, че там бе разписано гарантирано право на труд, безплатно здравеопазване, достъпност до качествено медицинско обслужване и качествено образование, и още много правилни и добри неща, които за съжаление не бяха реализирани.

В Конституцията е заложен социален модел на обществени отношения, който трябваше да се изгради и развива от съответстващата нормативна база, гарантираща правата на българските граждани, включително правото им на труд и достойно заплащане. Този модел съответства в пълна степен на българската народопсихология, на острото чувство за справедливост, традиционно за българската общност.

Като участник в събитията преди 27 години ще ми позволите и нещо лично. Четвъртата българска конституция бе изработена и приета в съдбоносен за България период. Острата политическа конфронтация разпалваше страстите, както на улицата, така и в парламента. Ние водихме люти спорове в залата, в комисиите, в кулоарите на Народното събрание. Бяхме опоненти, но не бяхме врагове. Ние, по-младите, се отнасяхме с огромно уважение и респект към възрастните народни представители, към тяхната изстрадана житейска мъдрост и благородство. Работата във Великото народно събрание за всички нас бе безценна школа. В пленарната зала звучаха истински образци на ораторско изкуство. Ярката полемика в него е много далеч от днешното слово на парламентарната реалност.

Преди 27 години всички ние, представителите на различните поколения, имахме волята и мъдростта да преодолеем своите идеологически различия и тесни партийни интереси, за да изпълним възложената от народа историческа мисия. Дори тези, които до края отричаха новата Конституция и протестираха срещу нейното приемане, по късно се наложи да полагат клетва пред нея, за да заемат важни държавни и дипломатически постове. Такива са парадоксите на времето.

Парламентарната група на „Българската социалистическа партия“ декларира отново, че е изцяло съпричастна към духа на българската Конституция и заложения в нея справедлив социален модел на обществени отношения. Ние сме готови да работим с всички парламентарни групи при изработването и приемането на качествени и адекватни закони, гарантиращи конституционните права на българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)