Георги Пирински

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми гости! Някъде към третия месец на Българското председателство, към средата на мандата и към мен, и към други колеги от другите политически групи започнаха да зачестяват въпросите на нашите колеги от другите държави членки – израз на позитивна оценка, на впечатляване от начина, по който се провежда Българското председателство, от компетентността, способността за водене на заседания на най-различно равнище от българските председатели, нещо, което е далеч от чисто техническа функция. Тези изрази на признателност бяха смесени с израз на известна почуда: как така пък от българска страна, Българско председателство с впечатляваща компетентност? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Оттук възникват два въпроса. Първо, защо е това учудване? И, второ, достатъчна ли е статистиката за закрити досиета за една положителна оценка?

Истината е, че образът на България съвсем не е позитивен и в Европейския парламент. Тегне над образа на България съмнението за много ширеща се корупция, за неовладяна престъпност, за неефективност на държавните институции. Впрочем с подобни много масирани информации в продължение на месеци депутатите бяха захранвани от един седмичник, списван на английски език, придружен с безплатни приложения, с ужасяващи информации за всевъзможни безобразия в управлението на страната, на фона на които един-единствен гражданин изпъква с пълната си непричастност към подобни явления, а именно господин Делян Пеевски.

Въпросът за корупцията възникна и при отчета на господин Борисов в пленарна зала в Страсбург, където беше поставен от същата депутатка от Зелените, която той увери, че с новия орган вече и този въпрос, както той се изрази, ще бъде решен. Дано, но и дали?

Вторият въпрос е свързан в крайна сметка с политическата оценка на нашето Председателство. В декларацията на Народното събрание от 1 декември миналата година, която беше спомената тук, първият акцент, първият уводен текст заявява, че Народното събрание изразява своята увереност, че първото Българско председателство дава много сериозна възможност Република България да повлияе на дневния ред на Европейския съюз в отговор на очакванията на гражданите – забележете за какво – за сигурност, солидарност, обединеност и социална справедливост. Тук, струва ми се, е и основната слабост, ако щете и пропуск, на тази възможност.

Както прозвуча и в изказването на госпожа Грозданова, Българското председателство се съгласи с тезата, че тъй като има нови изисквания в отбрана, сигурност, естествено е фондовете в досегашните основни политики – кохезионната и селскостопанската, да бъдат съкратени. Това е дълбоко спорна, неприета от нас в Групата на социалистите и демократите, теза. Ние твърдим обратното – новите предизвикателства искат нови средства.

И в тази връзка е въпросът ми към господин Борисов, който в началото на своето изявление днес заяви, че Българското председателство е защитило и е гарантирало основните политики, а именно кохезионната и селскостопанската, макар и предварителните данни за многогодишната рамка да сочат, че кохезионната политика като цяло се намалява с 10%, с 45% се съкращават средствата в Кохезионния фонд, 27% по-малко средства за морско дело и рибарство, над 10% съкратени средства за Европейския социален фонд.

Преди месец господин Дончев тук – в заседание в Народното събрание, сподели, че Европейският съюз навлиза в новата многогодишна рамка без ясни цели, без приета стратегия, без очевидно премислен план. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Последна дума.

Тази оценка се повтаря и се потвърждава от това мнение на Европейската сметна палата преди няколко дни, която призовава Европейския съюз в тези месеци, които предстоят, да направи, на първо място, именно това – да изработи ясни цели, да ги дефинира, да дефинира допусканията във финансовата рамка в изпълнение на тези цели и тогава да пристъпи към приемането й.

Българското председателство пропусна тази, струва ми се, златна възможност не просто да осигурява гладко протичане, а да влияе, да постави на дневния ред на Европейския съюз централния въпрос – как се преодоляват разломите, все по-задълбочаващи се в Европа, как се постига друго качество на европейската интеграция, а именно преди всичко като социална, каквато е необходима на гражданите, и която може да гарантира и сигурността на Съюза и неговото бъдеще в крайна сметка. За мен отговорът не е в национализма, а в суверенната демокрация. Вчера беше годишнината на българската Конституция, тя говори за България като парламентарна република, тя почива на народния суверенитет, нека него да укрепваме. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)