Ралица Агайн

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, благодаря за възможността да представя информация за фактическата обстановка около отнемането на лиценза на застрахователна компания „Olympic“ и предприетите действия от страна на Комисията за финансов надзор, разбира се, и лично от мен в качеството ми на заместник-председател, защото считам, че това е важно, на първо място, за потребителите, за да бъдат изяснени възможностите в каква степен плащанията са гарантирани и до каква степен може да бъде оказано съдействие или са необходими допълнителни решения, което включва политическа намеса.

Бих искала да започна с информация за правната рамка за изплащането на обезщетения на хората, които имат да получават обезщетения по застраховки от застрахователна компания „Olympic“. Както стана ясно, застрахователната компания е клон на кипърско дружество, регистриран в България при условията на Единния европейски пазар.

Поради правната рамка на нашите две държави – България и Кипър, както и по силата на многостранно споразумение, обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са изцяло гарантирани. Тази гаранция е осигурена чрез Конвенцията за регресии между гаранционните фондове в случаи на неплатежоспособност на застраховател по „Гражданска отговорност“ на Единния пазар в Европейския съюз. Конвенцията е подписана през 2012 г. от българския Гаранционен фонд, а преди това – през 2010 г., е подписана и от Гаранционния фонд на Кипър.

Освен това, както и в българския закон, националният Закон по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Кипър предвижда, че техният фонд – Националното моторно бюро, както се нарича в Кипър, покрива окончателно несъстоятелността на застраховател, лицензиран в Кипър. Същите, аналогични разпоредби има и в нашия закон по отношение на българските застрахователи. Поради тези разпоредби е налице необходимата правна рамка за това да може да се случи изплащането на обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от системата на гаранционните фондове.

За да може да започне изплащането на обезщетенията, са необходими две действия. Едното е от страна на компетентния съд в Кипър – този в Никозия, който трябва да се произнесе по искането на кипърския регулатор за обявяване на компанията в ликвидация.

По предварителна информация, може да се каже неофициална, се очаква заседанието на компетентния съд да се проведе в средата на септември.

От момента, в който съдът се произнесе за започване на процедурата по ликвидация и се назначи постоянен ликвидатор, могат да започнат действията от страна на ликвидатора за изплащане на обезщетения, включително и официална комуникация със системата на гаранционните фондове.

Другото действие, което е необходимо да бъде предприето, е сключване, уточняване на механизмите по разплащанията между българския Гаранционен фонд и Гаранционния фонд на Кипър. Съгласно Конвенцията за международно споразумение между гаранционните фондове в Европейския съюз, Кипърският гаранционен фонд се явява краен платец на всички плащания, свързани с обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В същото време, за да няма затруднения за българските граждани, българският Гаранционен фонд ще е този, който ще обслужва разплащанията в България. По силата на тази конвенция пред него трябва да се предявяват исканията за изплащане на обезщетения, българският Гаранционен фонд да определя размера на обезщетенията, като в Конвенцията е записано задължение, че тези обезщетения трябва да бъдат определени по същия начин, както биха били определени на друго основание. Впоследствие, след като нашият Гаранционен фонд плати едно обезщетение, ще предяви претенция пред кипърския фонд.

Искам да подчертая, че системата на нашия обезпечителен фонд не е част от европейското законодателство. Създадена е по предложение на Комисията за финансов надзор, по-точно по мое предложение, тъй като в Европейския съюз изцяло отсъства какъвто и да е механизъм за обезщетяване при несъстоятелност на застраховател, включително и в момента има 12 държави членки, в които изобщо няма обезпечителен фонд.

В България в момента при условията на свободно предоставяне на услуги действат 618 застрахователи, 13 от които клонове, а останалите застрахователи са действащи при условията на свобода на предоставяне на услуги, тоест дистанционно. За част от тези застрахователи, както става ясно поне за тези 12 държави, които нямат обезпечителен фонд, биха възникнали подобни рискове.

Бих искала да кажа няколко думи за правомощията на Комисията за финансов надзор в областта на Единния пазар по застраховането в Европейския съюз.

На първо място, механизмите на Единния пазар са такива, че всеки застраховател, получил лиценз един път в една държава, да може свободно – все едно, че се мести от един град в друг, да отиде и да работи на територията на друга държава членка. Механизмите и законодателството на Европейския съюз не допускат никаква възможност местен регулатор да възрази, откаже или забави допускане на застраховател от друга държава членка.

Има двумесечен срок, в който, ако този надзор не изпрати писмо с необходима правна информация, застрахователят може да започне да извършва дейност. На това застрахование извършват дейност тези 618 застрахователи у нас, както и много други български застрахователи извършват дейност на територията на други държави членки, където вероятно другите застрахователи също имат някакви местни притеснения, но независимо от това никой не е в състояние да забрани на българските застрахователи да извършват тази дейност там и тя е отговорност на българския регулатор, на нас.

По отношение конкретно на застрахователната компания „Олимпик“, тя извършва дейност от 2009 г. насам след нотификация на кипърския регулаторен орган. Искам да подчертая, че до момента Комисията за финансов надзор не е получавала по никакъв начин сигнали и жалби от потребители за някакви проблеми, свързани с дейността на компанията и изплащането на обезщетения.

От началото на 2018 г. до 10 май жалбите срещу тази компания са седем, за предишната година са 26, а за предходната са 16, което е изключително малък брой жалби на фона на 10% пазарен дял, както става ясно, в пазара по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Всички тези жалби, разбира се, са разгледани, издадени са наказателни постановления там, където има нарушения на административните процедури по обслужване на клиентите, и са наложени глоби в размер на общо може би тридесет и няколко хиляди лева, което не е значителна сума.

Бих искала да дам за съпоставка информация, че през 2016 г. съм наложила 342 наказателни постановления на стойност 954 хил. лв., през следващата година – 697 наказателни постановления на стойност 1 млн. 700 хил. лв., и за 2018 г. до момента – 495 наказателни постановления на стойност 1 млн. 200 хил. лв. Така че наказанията, които са налагани на „Олимпик“, и броят на подадените жалби в никакъв случай не показват проблеми.

По отношение на средната цена по застраховката, за която стана дума, също бих искала да Ви представя информация.

На първо място, искам да подчертая, че през миналата година след регулаторни промени направихме значителна реорганизация на Единната информационна система на Гаранционния фонд и след 11 ноември вече разполагаме с абсолютно точна и надеждна информация както чрез връзка с Министерството на вътрешните работи, така и коректна информация по отношение на премиите.

За миналата година съм представила информация, разпределена до 11 ноември и след 11 ноември, като до 11 ноември цената за леки автомобили на „Олимпик“ е 196 лв. при средна за пазара 179 лв., тоест средната цена за пазара е с почти 20 лв. по ниска. След 11 ноември средната цена на „Олимпик“ е 207 лв. при средна цена за пазара 196 лв. Това са данни от Гаранционния фонд – отново значително по-висока от средната цена за пазара. Възможно е в определени сегменти, например при определена възраст на водача, да има по-ниска цена, но това е свободната конкуренция и именно тя прави пазара добър за потребителите. В този смисъл не може да се каже, че е съществувал някакъв дългосрочен дъмпинг от този застраховател.

Използвам случая да кажа нещо, което считам, че е изключително важно. Действително има недостиг на премии през последната година по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и преди няколко седмици, през юни, беше прието едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което е изключително справедливо за потребителите. То разширява кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение при смърт. Това включва и пътнотранспортни произшествия. Вече обезщетение при смърт ще получат не само най-близките роднини, не само съпруг и съпруга, ще получат и деца, ще получат обезщетение и братя и сестри, баби и дядовци, внуци, други роднини и други лица, които са емоционално свързани. От това решение може да се очаква допълнителен разход за индустрията от над 800 млн. лв., които в момента не са предвидени в резервите и не са събрани с премии от застрахователите. Така че рисковете за индустрията са съществени.

Рисковете за потребителите, ако застрахователите не разполагат със средства да изплащат обезщетения – виждате какви могат да бъдат последствията. Затова бих искала да обърна внимание, че Комисията за финансов надзор не може да регулира цената на застраховките, както много пъти питат медиите – да постави таван, но може да обърне внимание, за което сме изпратили писмо до застрахователите, че е необходимо да извършат оценка на тези рискове, включително да вземат предвид решението на Върховния касационен съд и да актуализират цените си по такъв начин, ако трябва да намалят разходите си, разбира се, ако е възможно за тях, но да актуализират политиката си по такъв начин, че да бъдат в състояние да изплащат обезщетения и за в бъдеще.

Допълнително бих искала да представя информация по отношение на полиците, които бяха прекратени на 17 август. Това са 197 хиляди полици. За известно облекчение голяма част от тях са сключени при условията на разсрочено изплащане на вноски. По тези полици хората няма да платят следваща вноска, което намалява загубата, но за една част от хората, по-специално близо 29 хиляди човека, плащането ще бъде сравнително много по-голямо, по съществено от останалите, ще надхвърли 100 лв. и в някои случаи стойността на средната загуба е около 200 лв.

За съжаление, системата на гаранционните фондове на Европейския съюз по това споразумение не покрива тези плащания, което представлява сериозна загуба за нашите потребители. В случая обаче нито един фонд в Европейския съюз не осигурява плащане по такъв вид покритие.

Конкретно за действията във връзка с отнемането на лиценза на застрахователя. За първи път беше получено уведомление на 10 май от Надзорния орган на Кипър до българската Комисия за финансов надзор. Съобщението включваше информация за това, че лицензът на застрахователя е отнет на основание неплатежоспособност, както и забрана за разпореждане с активи и искане българската комисия за предприеме реципрочно действие. Още същия ден съм внесла доклад на Комисията за финансов надзор като колективен орган. Комисията се произнесе още същия ден, като забранихме разпореждането с активи от страна на застрахователя в България, а също така забранихме на застрахователя да сключва нови договори. Това решение още същия ден изпратихме на Гаранционния фонд, който да ги изключи от Единната информационна система. Същия ден беше изпратено и до Търговския регистър. На следващия ден беше вписано както в Имотния регистър, така и в Търговския регистър и беше оповестено на страницата на Комисията. Също така решението няколко дни по-късно беше публикувано и в „Държавен вестник“.

Както по-късно стана ясно, основанията за отнемането на лиценза на застрахователя в Кипър са свързани със сделки, осъществени от застрахователя през 2017 г., които са повлияли върху баланса му към края на годината. Това е покупка на застраховател в Бразилия, която кипърското дружество е отчело на стойност 150 млн. евро в баланса си и одиторите му са преценили, че не може да бъде оценена справедливата стойност на тази инвестиция, както и сделка с корпоративни облигации на компанията майка, които са придобити пак през 2017 г. – също на значителна стойност – 24 млн. евро, и одиторите на застрахователя оценяват, че тези активи не могат да бъдат приети на посочената стойност в баланса, вследствие на което надзорът, както предвижда Директивата „Платежоспособност“, преизчислява показателите, дава указания на застрахователя да се капитализира и, ако той не ги е изпълнил, се стига до отнемане лиценза на застрахователя.

Както казах, решението на Комисията за забрана за разпореждане с активи, както и информацията за отнетия лиценз бяха публикувани още на същия ден – 10 май, от страна на Комисията за финансов надзор. Впоследствие беше проведена дълга и подробна кореспонденция с кипърския регулаторен орган, в която многократно е искана допълнителна информация, която да бъде от полза за българските граждани. За съжаление, и до момента информацията пристига по-бавно от темповете, с които бихме искали да я получаваме. Обявява се веднага, като за първи път едва на 10 май Комисията за финансов надзор получи информация, че предстои прекратяване на договорите, и то в изключително кратък срок – при публикуване на току-що взетото от кипърския надзор решение за назначаване на ликвидатор в кипърския държавен вестник.

Това е накратко моето изложение. Разбира се, в доклада се съдържа повече информация.

В заключение, бих искала да кажа, че няма правомощие от страна на Комисията за финансов надзор, което да съществува и да не е осъществено – както от страна на Комисията за финансов надзор, така и от мен лично в качеството ми на заместник-председател. Включително изпратихме запитване и до правната служба на Европейския орган по застраховане и пенсионно осигуряване за правомощията на българския регулатор в ситуацията на приемаща държава. Отговорът беше категоричен, че българският регулатор в ситуацията на приемаща държава е длъжен да се съобразява и да изпълнява решенията на държавата по произход, като предприема реципрочни действия там, където такива са поискани. Поисканите реципрочни действия бяха забраната за разпореждане с активи и забраната за сключване на нови договори, като допълнителни действия не са искани и вероятно не са били необходими според кипърския регулатор, които те не са наложили.

Също така цялата налична информация, доколкото въобще е предоставена, е обявявана от Комисията за финансов надзор и е докладвана на председателя и всички членове на Комисията, тъй като повечето решения, касаещи застрахователя, са свързани с дейността на Комисията като колективен орган.

В този смисъл бих искала да Ви уверя – вярвам, че всичко, което съществува в европейското законодателство и е прехвърлено в нашето при прилагането на европейското законодателство, е изпълнено стриктно от страна на Комисията за финансов надзор. Действително обаче, за съжаление, има български граждани – 200 хиляди, които ще понесат загуба от това, че полиците им са прекратени. Обезщетенията, както казах, ще бъдат изплатени, особено за застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но гражданите, които имаха сключени застраховки, тези 200 хиляди граждани, за съжаление, няма да бъдат обезщетени от обезпечителна схема и ще трябва да изчакат процедурата по ликвидация в Кипър, при която евентуално, надяваме се, да получат обезщетения.

В тази връзка и във връзка със създалата се политическа обстановка аз внесох днес моята оставка като заместник-председател, която се надявам да приемете. Бих искала да кажа, че за мен това е един емоционален и морален акт като съпричастност към българските граждани, но искам да подчертая, че в никакъв случай Комисията за финансов надзор не е допуснала пропуски, нито има пропуски в законодателството ни, които да са засегнали по някакъв значителен начин интересите на българските граждани. Благодаря.