Георги Андреев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър, уважаеми колеги! В този вид, този законопроект ние няма как да го приемем и по-точно чл. 5 на този законопроект. Затова аз искрено се надявам думите на преждеговорившите да са верни и между първо и второ четене настъпят тези промени.

Аз съм член на Българския ловно-рибарски съюз и много мои колеги също са членове.

Може би трябва да декларирам конфликт на интереси. Лично аз разполагам с три броя нарезно ловно бойно оръжие, два от които влизат в този закон, попадат под ударите на сега записания закон, господин Манев, и по-точно чл. 5, т. 1, ал. 6: „автоматични огнестрелни оръжия, които са видоизменени в полуавтоматични огнестрелни оръжия“.

Тези оръжия – нали водихме доста разговори с колеги, с браншовици, с експерти – са фабрично направени от съответните фирми с цел да бъдат използвани като ловни оръжия. Има много малко български такива оръжия и главно АК-Калашников. По-голямата част от тези оръжия не са български.

За нас в този закон се дава една вратичка, по-точно алинея в чл. 5: „физически лица, придобили огнестрелно оръжие, посочени в точка еди-коя си, еди-коя си, преди 13 юли 2017 г., могат да продължат да ги съхраняват, употребяват при спазване на следните изисквания на закона…“

Уважаеми колеги, ловът е традиция и се предава от поколение на поколение. Ловът възпитава ловците и неговите членове в опазване на околната среда, в разселването на дивеча в нашата страна. И това се предава от баща на син, на внук, на зет и така нататък.

Господин Заместник-министър, гордост е за един ловец да си даде личното оръжие, след като приключи своята дейност, на своя син, зет или друг наследственик. С този закон Вие ограничавате и това право.

Смятам, че между първо и второ четене, сериозни експертни групи ще работят над този закон и Законът ще бъде видимо изменен. Благодаря Ви.