Волен Сидеров

Дами и господа народни представители! Да Ви върна към темата на днешното обсъждане – да вземем решение да възложим на правителството да преговаря с правителството на Съединените щати за закупуване на точно определен самолет. Това е темата на нашето обсъждане. Ние трябва да решим дали да възложим на правителството, или да не му възлагаме. Всичко друго е патос, емоции.

Ще Ви върна към прагматичността. В днешно време ние живеем в прагматичен свят. Начело на държавата, която беше най-често споменавана тук – САЩ, стои един много добър президент – Доналд Тръмп, който казва така: което е изгодно на САЩ, ще бъде следвано като политика.

Начело на другата велика сила – Русия, стои един много добър президент – Путин, който казва: което е изгодно за Русия, ще го правим така.

Ние имаме остър дефицит в Европа от лидери, които да казват същото: което е изгодно за нас, за Европа, за европейските държави, ще го правим.

Хайде да се приземим в България. Кое е изгодно за България? Нека да гледаме сметките.

Дами и господа народни представители! Тъй като съм се занимавал дълги години с темата, ще Ви кажа, че от 2006 г. – вече 13 а година Съединените щати, не НАТО, подчертавам, а правителството на САЩ използва в България четири военни бази безплатно. Най-богатата държава в света използва четири бази в най бедната държава в Европа, така е поне по „Евростат“, безплатно. Това добре ли е, справедливо ли е, прагматично ли е, оправдано ли е? Не знам. Може да се намерят такива коментатори, които да кажат, че това е оправдано, защото примерно получаваме… Аз не знам какво получаваме, но може да има нещо, което не го знам.

За мен обаче не е оправдано и в тази връзка, за разлика от ораторите, които днес се упражняваха тук, говориха много разпалено, имаше много сериозни аргументи в това, което казаха, аз действам прагматично.

Тези неща, дами и господа, се пишат като предложения. И аз предлагам, първо, ще връча на председателката моето предложение, то е следното: във връзка със спуснатото ни решение – ние да вземем решение да възложим на правителството да преговаря със САЩ, аз допълвам: да възложим на българското правителство да преговаря с всички държави, които имат някакво предложение към нас. В тях включваме и нашите европейски партньори. Чухме тук аргументи, че някои от тях може да останат засегнати. Не, ние не искаме никой да остане засегнат, искаме да преговаряме с всички, освен със САЩ, например Швеция. Извинявайте, Швеция не беше ли извън НАТО? Мисля, че не е член на НАТО. Няма значение, преговаряме. Тя е европейска държава. Италия – да, Португалия. С всяка държава, която има оферти към нас, да преговаряме.

Също така внасям и предложение да преговаряме с Руската федерация, тъй като това е държава извън НАТО, има чудесна техника и може да предложи оферти, които да са добри. Тъй като ние сме Народно събрание, трябва да решим, защото сме най върховният орган. Хайде да се държим като такива – като отговорни. Не да се оплакваме, не да се жалваме като лели на опашка от това, което ни се предлага, а да кажем.

Министър-председателят дали е тук или не е тук, ако ние му възложим, той ще бъде длъжен да го изпълнява. Нека да възложим на правителството начело с министър-председателя господин Борисов да изпълни нашето решение и то да включва преговори с всички държави, които могат да ни предложат нещо.

Следваща точка, която съм написал. Няма да чета, тъй като текстът е юридически, по-сух, ще я разкажа. Следващата точка, която предлагаме, е в тези преговори да взима участие Народното събрание, да излъчи по един представител от всяка парламентарна група и да участва в тази група, която ще преговаря със съответните правителства, дали ще бъде със САЩ, Швеция, Италия, Португалия, Руската федерация, Китай, Индия – не знам други производители, сигурно има, които могат да предложат нещо – но да участват представители на българския парламент. Иначе ние какъв контрол имаме върху нещо, което ще гласуваме сега?! Нямаме.

Някаква работна група, в която – моите уважения – има военни, има заместник-министри, но трябва да има представители на най висшия законодателен орган. Това предлагам аз.

Следващото, което предлагам, тук е записано – когато се водят преговори вече специално със Съединените щати, да се вземе предвид, че от 2006 г. има безвъзмездно ползване на военни бази, на български военни съоръжения и обекти и в тази връзка да се предоставят, ако накрая след преговорите се спрем на тези въпросни самолети F-16, те да бъдат предоставени безвъзмездно.

По този начин ликвидираме всички въпроси, свързани с милиарди – тук се подхвърляха едни милиарди – и с чиста съвест можем да кажем на избирателите ни, че ние сместихме тези пари и ще ги използваме по-добре така, както подобава и както изисква българският интерес. Дали ще бъдат в социална сфера, дали ще бъдат в посока на наши предизборни обещания, които сме правили, защото ще ги натякват. Ние ще бъдем тези – ние, Патриотите имам предвид – които ще ни питат: „Какво стана с пенсиите, които ги обещавахте?“. И ние ще трябва да мълчим.

Аз предлагам нещо, което е разумно. По този начин подавам ръка и помагам както на моя коалиционен партньор – министър Каракачанов, така на министър-председателя и на цялото правителство. Приемем ли тези предложения, то тогава правителството ще има козове, с които ще може да изисква.

Ако гласуваме решението така, както то е представено сега, ние фиксираме, ограничаваме, предрешаваме вече една сделка, която не знам дали е добра. Аз не мога да кажа, защото има един фолклорен израз – в България всички разбират от политика и футбол. Сега разбираме, че всички разбират от самолети и от ракети. Не разбирам от самолети, но няма нужда ние да разбираме от самолети. Въпросът е да разбираме от българския национален интерес.

Българският национален интерес казва така: сядайки да преговаряме с което и да е правителство, да изискаме максимално изгодните условия за България. Ако някой не е съгласен с това, да дойде да го каже тук, от трибуната. Оставете, не разсъждавайте колко целеви са, от къде се изстрелват ракетите и къде попадат. Това не са наши теми.

Ние трябва да решим най-изгодния вариант за България. Нека да включим всички държави, с които да преговаряме, нека да включим и Руската федерация – защо не?! Аз не мога да разбера защо като прокажени посочваме, че не може да бъде. Турция, която е член на НАТО, купува руски установки. Нали така?! Други държави, също членски на НАТО, мисля, че също имат такава техника.

Тоест въпросът е кое е изгодното, кое е ефективното? Аз не знам също така дали с изтребители ще се пазим по-добре, или – както каза и колегата Симеонов – с установки „земя-въздух“. Нека това да го кажат специалистите. Когато включим в преговарящата група по един представител от всяка парламентарна група, той ще си води експерти и те ще му посочват, ще го водят към правилното решение.

Това е моето предложение, госпожо Председател. Оставям Ви го. Ако някой от другите групи има нещо да каже, нека да го направи във форма на предложение. Сега имаме право на тази редакция. Благодаря Ви за вниманието.