Волен Сидеров

Благодаря.

Госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, господин Председател на Македонския парламент, дами и господа, колеги депутати! Госпожо Председател, аз ще рискувам малко да намаля патоса, с който днес колегите се изказват, тъй като политиката все пак не е поезия – аз съм писал и поезия, но в политиката трябва да търсим конкретните практически изгоди, когато правим нещо – изгоди за всяка една страна.

Тъй като говорим за отношение към Македония – Северна Македония, аз си спомням и като по-препатил, че през януари – мисля, че беше, 1992 г., тогава заръчах заглавие: „България призна Македония“ в ръководения от мен вестник „Демокрация“. Беше пак така тържествен ден, по същия начин в Народното събрание имаше такива възторжени изказвания, които сочеха един светъл път на това наше признание. Мисля, че бяхме първата държава, която призна Македония, и малко след това – Република Турция.

За съжаление обаче, това наше признание не беше последвано от истинско сътрудничество – икономическо, културно и всякакво, каквито би трябвало да има между две съседски държави. Напротив, имаше периоди на замразяване на отношенията, в смисъл на липса на всякакви отношения, имаше периоди на спор за име, език и прочие и за националност. Тези спорове не са заличени, те не са преминали, не са изчезнали с подписването на договора между България и Македония на 1 август 2017 г. за сътрудничество и приятелство, който, разбира се, е нещо добро. Защото ние задължително трябва да имаме приятелски и добросъседски отношения с Република Северна Македония и тези отношения да стъпват на икономически изгодни действия.

Затова, госпожо Председател, макар че сега говорим за ратификация на присъединяването на Северна Македония към НАТО, ще си позволя да Ви предоставя изработен от мен и мои колеги анекс към този договор.

Госпожо Захариева, хубаво е, че и Вие ще се запознаете. Анексът не противоречи на същността на Договора, напротив – допълва го. В този анекс става дума – само ще спомена, че двете страни ще се въздържат от всякакви спекулации, опити за обсебване, присвояване на исторически събития, личности, определяни като общи за двете договарящи се страни и така нататък.

Става дума понякога за ситуации, в които се появяват спорове за исторически имена, факти и личности. С този анекс въпросът се изчиства и по този начин вече може нашето сътрудничество да бъде пълноценно и без никакви спорни моменти. Ето, ще Ви го оставя, макар че е неподписан – да, ще Ви го оставя. (Показва документа.)

Искам също да кажа, че тук чух много патетични думи за ценностни системи – Северноатлантическият пакт беше посочен като ценностна система. Много се извинявам, дами и господа, скъпи колеги, но ценностните системи са описани в книги като Новия завет, Корана, но не и в Договора за един все пак военно-политически блок. Не може един военен блок да бъде ценностна система.

България е била член на различни военни блокове в историята си. Тя беше съучастник в коалицията на Третия райх, тоест до 1944 г., след това беше в Съветския блок и член на Варшавския договор, сега е член на НАТО. Това са различни завои и перипетии в нашата история, но те са били взимани като решения пак от политическия елит. Тук, в тази зала, депутатите са ръкопляскали, когато на 1 март 1941 г. министър-председателят Филов е подписал Тристранния пакт за присъединяване на България към Оста Рим – Берлин – Токио. Знаете какво стана след това – бяхме победени в една война, над София се изсипаха бомбардировки, загинаха цивилни хора и много жертви имаше.

Нека да не обявяваме нашето членство във военни блокове за ценностна система – това е молбата ми, защото това не е ценностна система. Това може да бъде конюнктура, може да бъде временно решение за отбранителната стратегия на България – дали НАТО е най-доброто решение, дали въобще трябва да има военни блокове в днешно време след разтурването на Варшавския договор или друг спор, е една тема, която бих се радвал да чуя като дискусия в българското обществено пространство. Защото когато Буш и Горбачов се договаряха берлинската стена да падне, аз знам, че там е имало споразумение, договорка, макар и устна, военните блокове да бъдат закрити – както Варшавският договор, така и НАТО. Е, единият беше закрит, а другият – не.

Сега членството в НАТО се обявява като гаранция за сигурност и мир, само че сигурност и мир срещу кого? Аз съм длъжен да задам тези въпроси, защото наистина сме се нагледали на много исторически обрати в нашата българска история. Срещу какво гарантира членството в НАТО, срещу кой? Кой е врагът, казано простичко? Този въпрос също трябва да го задаваме. Някак си по комсомолски, така възторжено се радваме на присъединяването на нашия съсед Северна Македония към НАТО.

Не отчитаме, може би не правим сериозния анализ: какво точно значи това, какво прави НАТО на Балканите, какво ще прави? Има ли подготовка за военни действия на Балканите и в Европа изобщо? Аз виждам такива признаци, но някой ще каже, че прекалено много се вглеждам и търся подробности, които ги няма. Има ги! Каква ще бъде ролята на Северна Македония в Северноатлантическия пакт на Балканите? Тези въпроси бих се радвал да чуя от представители на правителството, от нашия политически елит или от коментатори, защото само радостта не е достатъчна. Да, аз и моите колеги сме категорично за приятелски, добросъседски и пълноценно приятелски отношения с Македония – Северна Македония. Те да включват и икономическото сътрудничество, и културното, и общуването между хората. В същото време никой там, в Северна Македония, да не се притеснява по никакъв начин от нищо, когато каже, че е с българско самосъзнание. Това също е един въпрос, който стои, и моите колеги добре знаят, че той съществува.

Тези теми трябва да бъдат разчистени, те трябва да бъдат в един спокоен, творчески, конструктивен диалог и аз мисля, че анексът, който предлагам, госпожо Вицепремиер, ще помогне на това – разгледайте го, редактирайте го, ако трябва, но нека той да бъде крачката към отношения между България и Северна Македония, които да са стъпили на взаимната изгода и интерес. Така е в политиката, така е в дипломацията. Вие го знаете добре. Иначе всичко друго е въпрос на отбелязване и на тържествени дни. Няма нищо лошо – нека да отбележим този ден като един жест към нашата съседка, един жест на приятелство, но да не забравяме, че интересите на държавите си остават винаги задача № 1 за всяко управление. Благодаря Ви за вниманието.

Успех желая на Северна Македония! (Ръкопляскания от ОП, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)