Министър Цецка Цачева

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, действително в последните години се наблюдава обезпокоително увеличаване на инцидентите, при които извършването на престъпление е било породено от така наречения език на омразата. Подобен род поведение засяга не само личността, отделния индивид, но и демократичното общество като цяло и, естествено, накърнява възприетите европейски ценности, основни права, като правото на равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

Престъпленията, породени от реч на омразата, представляват действия, с които извършителят изпраща съобщение не само до конкретния индивид, до жертвата, но и до други членове на обществото като цяло, така че да се даде сигнал, че жертвата, или жертвите, не са добре дошли и не принадлежат към обществото. По този начин престъпленията, мотивирани от предразсъдъци, имат потенциала да заплашват обществения ред и сигурност, като създават напрежение между различните групи, което може да доведе до междуетническа и социална конфронтация.

Този проблем стои на вниманието на Съвета по правосъдието на Европейската комисия от 2016 г. насам. Редовно се информираме от страна на Европейската комисия – комисар Йоурова, за това какви политики са предприети на ниво европейско законодателство. Това бе и конкретният коментар, информация на комисар Йоурова по време на последно проведения Съвет по правосъдие на 8 март 2019 г. в Брюксел. Тя представи резултатите от четвъртия мониторинг на Кодекса за поведение относно противодействието на незаконната реч на омразата онлайн. Той представлява постигнато споразумение между Европейската комисия и големите компании в областта на информационните технологии – Фейсбук, Туитър, Ютюб и Майкрософт. С подписването на Кодекса за поведение IT компаниите основно се задължават да следят и да имат ангажимент да разполагат с ясни и ефективни процедури за преглед на уведомленията за наличие на реч на омразата в онлайн услугите, които предоставят, както и да разглеждат в съответствие с установените правила на компанията, дадени на ниво Европейски съюз, насоки.

Къде стои България и нашето законодателство – така, както конкретно сте ми поставили въпроса? Ние имаме две промени назад във времето на Наказателния кодекс, където са коментирани и въведени текстове като престъпни състави в изпълнение на общите принципи на европейското законодателство. Така или иначе обаче, с оглед и на новите тенденции, ние сме предприели действия в края на 2018 г., когато, по повод засилване на борбата с антисемитизма – това също е тема, която много внимателно се следи от министрите на правосъдието на ниво Европейски съюз, редовно се информираме за подобни прояви на нашите формални съвети, та в края на 2018 г. в Министерството на правосъдието започна подготовката на Проектозакон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага извършването на деяния по расистки или ксенофобски подбуди, както и по хулигански подбуди, да се въздигнат като квалифициран признак в редица и сега съществуващи престъпни състави в Наказателния кодекс – например в чл. 142, чл. 142а от Наказателния кодекс, принудата по чл. 143 от Наказателния кодекс, заканата с престъпление или преследване чл. 144 и чл. 114а от Наказателния кодекс. Работата ни в работната група по тези промени продължава. Надявам се, че скоро те ще Ви бъдат предоставени, за да имаме съответната законодателна инициатива и закон, приет от страна на законодателния орган – Народното събрание.