Докладчик Владислав Николов

Уважаема госпожо Председател!

„ДОКЛАД

за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май

2019 г.

На свое редовно заседание, проведено на 30 май 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.

На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, господин Георги Стойков – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“, госпожа Десислава Калудова – и.д. директор на дирекция „Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане“, и госпожа Наталия Чернева – заместник-директор на дирекция „Данъчна политика“.

Законопроектът беше представен от госпожа Велкова, която подчерта, че основните му цели са: въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз; въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване; прецизиране на разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане; уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.

Предложенията във връзка с Директивата за разрешаване на спорове целят подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на казуси, възникнали между държавите – членки на Европейския съюз, по прилагането и тълкуването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза.

Към настоящия момент споровете се разрешават в рамките на процедурата за уреждане на спор по взаимно споразумение, основана на разпоредби в спогодбите и Арбитражната конвенция на Съюза. Конвенцията предвижда и арбитражна процедура за разрешаване на спорове от консултативна комисия, до която се стига изключително рядко.

Тези механизми функционират добре, но следва да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости, като липсата на ясни правила относно достъпа на лицата до процедурата, продължителността ѝ и задължителното решаване на спора по обвързващ начин. Подобряването на съществуващите процедури е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, както и че засегнатите лица получават повече права, по-добра информираност за процедурата и възможност да разчитат, че страните ще бъдат принудени да постигнат обвързващи резултати.

С предлаганите изменения действащите процедури и механизми се подобряват, без да бъдат заменяни. Това е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че, от една страна, държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, но от друга страна, разполагат с достатъчно гъвкавост, за да се договарят помежду си относно механизъм по свой избор.

Със Законопроекта се предлагат правила, с които се надграждат и подобряват съществуващите механизми. Регламентират се правата и задълженията на засегнатите от спорния въпрос лица и на компетентните органи на заинтересованите държави членки. Определят се сроковете и условията, при които следва да се осъществяват отделните етапи от процедурата, правото на лицата да се обърнат към компетентния административен съд при отказ на компетентния орган да приеме жалбата, когато органът не определи независим експерт за участие в консултативната комисия или не приложи постигнатото разрешение на спора, както и в други случаи на бездействие. Обхватът на процедурата, предложена със Законопроекта, е по-широк в сравнение с този на Арбитражната конвенция на Съюза, който е ограничен до спорове, свързани с трансферно ценообразуване и причисляване на печалбите към местата на стопанска дейност.

С Проекта се предлага и въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. Документацията за трансферно ценообразуване ще се изготвя за доказване от страна на данъчно задължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения със свързани лица. Задължението за доказване съществува и към настоящия момент, но липсват ясни и конкретни правила относно начина за доказване и необходимото съдържание.

До момента в българското данъчно законодателство няма специални правила относно информацията, която следва да се събира и предоставя от задължените лица за целите на определяне на пазарните цени, когато осъществяват сделки със свързани лица. Разпоредбите единствено задължават лицата да доказват съответствието на техните цени с пазарните, но не е указано по какъв начин да стане това и каква информация би била необходима за тази цел. Тази празнота в законодателството създава неяснота и несигурност в задължените лица при обосноваването на пазарния характер на цените по сделките между свързани лица, още повече че тежестта на доказване е върху задълженото лице.

Документацията за трансферно ценообразуване се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността, контролирани сделки – сделките със свързани лица, и прилаганите методи за определяне на пазарните цени. Когато лицата са част от многонационална група предприятия, те следва да разполагат и с обобщено досие, което съдържа информация за групата, включително за организационната структура, дейността, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване.

С Проекта се определят и срокове за изготвяне на отделните части на документацията – местно и обобщено досие, предлага се и прецизиране на разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане.

Предлага се и уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, независимо от това дали крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава или юрисдикция, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.

След обсъждането и проведеното гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.“