Волен Сидеров

Мислех да се оттегля от политиката, да се отдам на по-спокойна дейност, но старият ми съратник и приятел Георги Марков ми напомни, че всъщност не е лошо да има тук някой друг ветеран в тази зала, да припомня какво се е случило.

Драги Жоро, мога така да се обърна, аз ще добавя спомена с това как 1990 година, без да съм партиен член на никоя партия, бях кандидат в Белоградчишки едномандатен мажоритарен район срещу Александър Лилов – тогава първия човек в БКП-БСП – за малко да го бия. Отидох там с една „Лада“, която един съратник, активист предостави, тъй като Петко Симеонов ми отказа кола. Вика: няма коли. Аз му теглих една майна и казвам: добре, ще ходя с влака. Дойде един и ме закара.

Така беше, наистина, помня ги тези времена и те са незаменими като спомен, като емоция.

Въпросът е, че всички тези милиони българи, които тогава излизаха, и които буквално ни носеха на ръце, чакаха една промяна, в която да има и справедливост, и социална справедливост, и държава, която да се грижи за народа си. Не че предишната държава не се грижеше, но социализмът вече беше омръзнал, може би управлението на една прослойка, която наричаха червена буржоазия, а после се оказа, че тя е по-добрият вариант, май за много хора вече е така.

Днес какво обсъждаме – да няма субсидии или те да са един лев на глас? Защо се стигна дотам? Много просто – защото два милиона и половина българи гласуваха това да стане така. Два милиона и половина, това е повече от гласовете за ГЕРБ и БСП взети заедно.

Не можем да ги пренебрегнем, можем само да се запитаме – защо така искат? Тук чух колеги, които казват: да, хората искат да няма субсидии, партиите са лоши. Защо станаха лоши? Защото не направиха това, което българският народ очакваше от тях – не направихме, защото аз пиша себе си в това число. Да, аз се присъединих по-късно към действащата политика – 2005 г., и да Ви кажа само – моите съратници тук, седем човека сме от „Атака“, и нашата партия ще гласуваме в подкрепа на предложението на Министерския съвет.

Нашата партия от 2005-а до 2009 г. работеше без субсидия – за сведение на посрещачите, на всички Вас, драги колеги, го казвам – тъй като бяхме коалиция, две партии мандатоносителки, както при Царя, те присвоиха субсидията и за нас имаше нула лева, нула, не един. Въпреки това през този период Партия „Атака“ вкара трима евродепутати в Европейския парламент, 21 народни представители в българския парламент, а аз лично, моя милост, бях на балотаж срещу Георги Първанов през 2006 г. на президентските избори – който е забравил да му припомня – без нито един лев субсидия.

Как сме се справяли? Тук, разбира се, е моментът да благодаря на Валери Симеонов и неговата помощ, която той оказваше. Но тя не беше единствената, много хора идваха и предлагаха помощ, защото те чувстваха, че Партия „Атака“ им дава надежда за някаква промяна. Така се случи, че Партия „Атака“ не взе властта в България и не управлява. Така е пожелал народът, така се е случило, няма как да се сърдя на собствения си народ.

Но днес ние трябва да отговорим на въпроса: защо хората в България не искат партиите да получават нито един лев даже, нула лева? Впрочем, 2012 г., преди предложението на ДПС, ние сме внасяли тук предложение за нула лева субсидия с уточнението медийното представяне на партиите да бъде безплатно, както и клубове и тази организационна логистика, която е нужна за партийната дейност.

Това може и сега да се добави, но в момента ние трябва да приемем това, което българският народ, не господин Борисов, българският народ в лицето на два милиона и половина души е поискал. Не можем да ги зачеркнем и да кажем: не, Вие сте никой, Вашето мнение няма значение.

Оттам нататък да работим и да действаме да направим така, че на следващия референдум два милиона и половина българи да кажат: искаме 100 лв. на глас за партиите, защото те тикат България напред. Ако работим както трябва, ще стигнем до този момент. Засега народът казва: не, не искаме да получавате пари!

Ами, хайде да се справяме без субсидии! Дали това ще бъде придружено с дарения, дали американска, швейцарска, финландска или някаква друга система, нека да го обмислим, нека наистина за това да има дебати в обществото, но в момента ние сме длъжни да подкрепим искането на два милиона и половина българи да няма субсидия за партиите. И след това да заслужим такива субсидии, че, дето се казва, банкети да даваме. Благодаря Ви за вниманието.