Клавдия Ганчева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законопроектът предвижда въвеждане на нов вид еднократна помощ за ученици, записани във II, III и IV клас по подобие на еднократната помощ, която се полага на записани ученици в I клас, съгласно чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца.

Един от аргументите на вносителите е, че в тази възраст децата бързо растат и бедните семейства имат нужда от подкрепа за осигуряване на средства за облекла и обувки за началото на учебната година.

От мотивите не става ясно на какъв принцип ще се определя, че именно децата до IV клас имат по-сериозна нужда от подкрепа в сравнение с останалите ученици.

Еднократната помощ за ученици, записани в I клас, се възстановява, ако детето не постъпи в училище или не посещава редовно учебните занятия до завършване на I клас, освен ако това е невъзможно по здравословни причини.

От предложения законопроект не става ясно дали за децата, за които помощта е възстановена до края на I клас, същите ученици ще получат подкрепа при записване за II, III или IV клас, въпреки че семейството вече е санкционирано.

Основният риск от въвеждането на новия вид помощ освен липсата на финансова обезпеченост по бюджетна програма „Подпомагане на семейство с деца“ на Министерството на труда и социалните политика за 2019 г. е и неравнопоставеността на учениците до XII клас. Независимо от възрастта на детето всяко семейство има разходи за подготовка на учебния процес на всяко свое дете, независимо в кой клас записва и учи то. Освен това задържането на децата в училище не може да бъде извършено само с финансова подкрепа.

Съгласно данни от Националния статистически институт относителният дял на децата от I до IV клас спрямо общия брой на децата в началния курс на обучение, броят на тези, които напускат училище, е много по-малък в сравнение с тези, които напускат училище от V до XII клас.

В мотивите на предложения законопроект не са включени подробни разчети колко семейства ще имат право на помощта. Предложението за финансиране чрез настоящото преизпълнение на бюджета не може да гарантира финансиране на мярката на по-късен период от годината или през следващите години в средносрочен план, поради което е необходимо да се направят подробни разчети за необходимия ресурс в средносрочен план, както и за сметка на кои разходи се предлага да бъде финансиран този нов подход. По данни на Министерството на финансите необходимите средства за реализиране на тази мярка са 30 милиона годишно.

Предложеният законопроект не отчита и последните изменения и допълнения в Закона за семейните помощи за деца, които ще влязат в сила от 1 август 2019 г. във връзка с изплащането на еднократната помощ за ученици, записани в I клас, на два пъти: 50 на сто от нейния размер ще се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а остатъкът ще се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.

По отношение на предложението за промяна при предоставяне на еднократна помощ при раждане на второ и трето дете, следва да се има предвид, че семейните помощи не се дължат само на осигурените лица, а на всички български граждани, които отговарят на условията, установени в Закона за семейните помощи за деца. Семейните помощи за деца се финансират изцяло от държавния бюджет и нямат характер на осигурителни обезщетения по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване. Конкретно, еднократната помощ при раждане на дете по реда на чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца е право на всички майки при раждане на живо дете и се отпуска без доходен тест. Поставянето на условия за наличие на осигуряване за 24 месеца преди раждането, за да се получи по-високият размер на еднократната помощ при раждане на второ и трето дете, е пряка дискриминация не само по отношение на самите родители, но и по отношение на техните деца.

Във връзка с посочения от вносителите мотив за предложенията с оглед подпомагане на децата от семейства с ниски доходи не става ясно защо именно неосигурените родители са изключени от по-високия размер на помощта. Налага се изводът, че вносителите считат, че неосигурените родители разполагат с по-високи доходи от осигурените. Същевременно семейните помощи за деца не са помощи за справяне с бедността, те не се основават на гарантирания минимален доход, не представляват издръжка на детето или семейството, както и не са социални помощи и не целят да допълнят или заместят доходите с оглед задоволяване на основните жизнени потребности на децата.

В мотивите няма посочени конкретни източници на финансиране, а се приема, че необходимият ресурс може да бъде осигурен, цитирам: „При изпълнението на бюджета и наличните резерви“. Това противоречи на Закона за публичните финанси, че преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник на допълнителни разходи, освен в случаите когато това е предложено от Министерския съвет и е прието от Народното събрание. По данни на Министерството на финансите необходимите средства по тази мярка са 125 млн. лв. годишно.

В заключение, финансовото стимулиране не може да бъде водеща мярка за насърчаване на раждаемостта и за задържане на децата в училище. Стимулирането на раждаемостта се нуждае от комплексен подход и интегрирана система, от междусекторни политики, които да доведат до сигурността, необходима за семействата при вземане на решения относно отглеждане на повече деца.

Поради всички тези причини, анализирани и изтъкнати от мен, народните представители от Политическа партия ГЕРБ ще се въздържим от подкрепа на този законопроект. Благодаря за вниманието.