Докладчик Мартин Тинчев

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви:

„ДОКЛАД

за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902 01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.

На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник министър, и главен инспектор Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; от Министерството на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, и госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Димитър Георгиев – председател, господин Георги Стойнев, госпожа Таня Каракаш и господин Георги Попиванов.

Законопроектът беше представен от господин Ципов, госпожа Петрова и господин Георгиев, които подчертаха, че с Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари се цели в националното законодателство да бъдат въведени изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма или така наречената Пета директива за мерките срещу изпиране на пари.

Законопроектът е изготвен от Междуведомствена работна група с участието на Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Държавната комисия по хазарта, Прокуратурата на Република България и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Проектозаконът е в отговор на ангажиментите, които е поела българската държава към европейските партньори, както и в изпълнение на Плана за действие относно намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II и към Банковия съюз, одобрен от Министерския съвет.

Законопроектът предвижда в чл. 4 да се включват нови категории задължени лица – лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие; доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 се предвижда лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, да се вписват в публичен регистър към Националната агенция за приходите за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма при условия и по ред, които да бъдат уредени в наредба на министъра на финансите.

Проектозаконът въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име.

Изменението на чл. 24 е с цел точно транспониране и постигане на пълно съответствие с разпоредбите на чл. 12 на Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843, относно изключенията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари, в това число въвеждане на новите по-ниски прагове на максималния месечен лимит на плащанията с платежен инструмент, както и на максималната електронно съхранявана сума на електронните пари – от 250 евро на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута, както и допълване на случаите и условията, при които предвидените изключения не се прилагат.

Създава се чл. 36а, регламентиращ съставянето на списък с длъжностите, заемани от политически личности, и уведомяване на Европейската комисия за съдържанието му. За тази цел се предвижда задължение за държавните и местните органи, както и за институциите и ведомствата, в които се заемат такива длъжности, да предоставят в предвидения в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта срок на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ необходимата информация за включването им в списъка. Аналогично задължение се въвежда и по отношение на международните организации със седалище на територията на Република България, при които се заемат длъжности, попадащи в обхвата на чл. 36, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

По-конкретни мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се предвижда изменение и допълнение на чл. 46 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, както и създаването на чл. 46а.

Чрез изменения в чл. 63 се въвежда изискването на Директива (ЕС) 2018/843 за формулиране на изрично задължение за действителните собственици – физически лица, да предоставят на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване. Въвеждането на подобно задължение е насочено към създаване на допълнителни гаранции за способността на юридическите лица и други правни образувания да изпълнят задълженията си за заявяване за вписване в предвидените в Закона за мерките срещу изпиране на пари случаи на информация за своите действителни собственици.

Новите изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 за обхвата на данните, които националните компетентни органи следва да поддържат за целите на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, се транспонират чрез създаването на нови точки в ал. 2 на чл. 71 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

Изискването за наличие на по-широки възможности за международен обмен на информация от страна на националните компетентни органи се транспонира чрез промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. Чрез предвидените изменения и допълнения на Закона за кредитните институции се разширяват данните, вписвани в поддържания регистър на банковите сметки и сейфове. Чрез създаването на чл. 35а в Закона за регистър БУЛСТАТ се въвежда изискване за осигуряване на оперативна съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания.

Привеждането на българското законодателство в съответствие с последните изменения на законодателството на Европейския съюз чрез приемането на горепосочените законови изменения и допълнения има за цел и да повиши крайната ефективност на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и да подпомогне държавата ни в изпълнение на поети ангажименти във връзка с намеренията ни за присъединяване към Валутния механизъм на Европейския съюз и приетото в тази връзка Решение № 611 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II и към Банковия съюз. От повишаването на крайната ефективност при прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да бъдат положително повлияни не само държавните органи и институции, но и представителите на частния сектор.

С оглед изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 се доразвиват част от мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на Закона, контрол върху дейността на задължените субекти и обмена на информация. Със Законопроекта се разписват и механизми за предоставяне на определени категории информация на Европейската комисия, както и механизми за събирането и обобщаването ѝ на национално ниво.

При проведените дебати взеха участие народните представители: госпожа Дора Христова, господин Христиан Митев и господин Емил Димитров.

След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.“