Николай Александров

Благодаря Ви, господин Председател.

Господин Попов, аз съм сядал и съм говорил това нещо с госпожа Корнелия Нинова, когато беше председател на Комисията по труда и социалната политика, а господин Гьоков беше заместник-председател 2013 г.

През 2016 г. в зала „Запад“ съм бил също на такава среща пак с ръководството на БСП, включително през 2013-а и с господин Михов съм говорил като председател на парламента тогава. (Реплики: „Михов или Миков?“)

Така че разберете, аз се опитвам да изляза от това политическо говорене. Аз казвам, че времето на политическото говорене – да, няма как да се изкараме извън него, защото ние сме политици. Тази зала е политическо място, тук е мястото и сблъсъкът на тезите. Но аз Ви казвам, че този проблем е отвъд нас, отвъд политическото. Този проблем е проблем за цялото общество. И ние, за да го преодолеем по максимално най-добрия начин, трябва да обединим поне по-голямата част от обществото, защото, когато решаваме този проблем, той трябва да бъде решен с консенсус и ще има хора, които ще бъдат недоволни, защото са отстъпили, малко или много. Ние не можем да го решим само сега с 300 лв. Аз затова Ви оприличих системата на менгеме: вдигането на пода, задържането на тавана е типично менгеме. Ние трябва може би да излезем извън това – не ме разбирайте погрешно, от 2013 г. насам аз също съм смятал като Вас, че ние трябва да дадем по-достойни доходи на хората, които са ползватели на тази система – на майките и бащите ни. Но с времето осъзнах, и с разговорите ми тук, в залата с представители на различните парламентарни групи осъзнах, че проблемът ни е доста по-сериозен от числата, които ние имаме в бюджета за държавното обществено осигуряване и че този бюджет на държавното обществено осигуряване не може да излекува проблема. Той може да ни даде някакво временно решение, но това временно решение рано или късно ще се взриви. И ако ние желаем да постигнем трайно решение, което да се ползва от всички бъдещи поколения, ако искаме да върнем доверието в системата, то няма да стане на парче, няма да е тук, няма да е днес. Най-вероятно то ще е тук, но няма да е днес.

Това беше моят призив. Нищо повече, нищо по-малко. Аз затова се опитах да се дистанцирам максимално от абсолютно всичко. Аз можеше да проведа прекрасен дебат политически, обвинявайки едната или другата страна, но пак Ви казвам, ние сме хора, правим го за хора и ще бъде винаги за хората. Въпросът е да го измислим така, че да бъде максимално работещо в следващите десетилетия, а не в следващите година-две. Благодаря.