Николай Сираков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожо и господин вицепремиери, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Последният един час явно го прекарахме в загрявка за дебата по бюджета. Разбира се, че е изключително отговорно изборът на това кой ще бъде министър, особено на ресор, какъвто е социалният ресор. Но мисля, че през този един час разширихме много кръга на дебата и засегнахме теми, които ще намерят своето обсъждане в следващите дни.

Първо, като член на Комисията по труда, социалната и демографската политика бих искал да изразя своята благодарност и уважение към труда, който министър Петков вложи до момента. Наистина един изключителен професионалист и експерт. Имах възможността да бъда част от процеса, през който минахме, до приемането на трите закона, които бяха изключително важни за хората с увреждания, за децата с увреждания и техните семейства, преговорите, които той води през последните месеци във връзка с допълнителната пенсия, и ред други казуси, на които няма да се спирам в момента.

Мисля, че господин Петков направи достатъчно, за което аз лично му благодаря.

В същото време виждаме, че се отвориха няколко разнопосочни теми, които са част от политиките, които се водят от Социалното министерство. За съжаление, тези теми се решават обаче емоционално и се заявяват емоционално на улицата. Ето това на мен лично не ми харесва. Когато говорим за министър като длъжност, като позиция, той наистина трябва да съчетава, освен експертиза, и възможността да може да чува гласовете на улицата, различните мнения и да обяснява политиките, които правителството възнамерява да реализира, така че те да бъдат най-добрата пресечна точка между желанията на хората и изпълнението на Програмата на правителството. В случая считам, че сме в нова ситуация и имаме нужда от министър, който да работи с екип, имайки възможността, първо, да чува достатъчно добре, да може трезво да взема решения и да бъде в постоянен диалог и комуникация с всички онези засегнати страни, които в момента емоционално изказват своите проблеми.

Когато умът е заслепен от емоцията, той много често приема навитото въже на земята за змия, и обратно – много често пропускаме да оценим риска и някои змии ги приемаме просто за навити въжета. Затова трябва да бъдем изключително емоционално стабилни, да имаме стабилен ум и да имаме добра комуникация между заинтересованите страни.

Аз лично смятам, че госпожа Сачева би могла да се справи с това предизвикателство в новата ситуация, като по никакъв начин не омаловажавам свършеното до момента, а напротив, аз го приемам като надграждане с други умения. Не по-добри, не по-лоши, а други умения в ситуацията, в която се намираме сега, защото ако трябва да припомня, имахме един проблем, който емоционално се заявяваше на улицата, докато се приеха трите закона. След като се приеха трите закона, никой нищо не каза за Закона за социалните услуги. След това емоционалният проблем се прехвърли върху Стратегията за детето. Когато Стратегията за детето се оттегли, същият този емоционален проблем се прехвърли върху Закона за социалните услуги, за който никой не казваше, че има някакви проблеми. В момента се опитваме да прехвърлим един емоционален проблем в тази зала на човек, който все още не е встъпил в длъжност и ние не знаем какво ще направи.

Затова аз лично ще дам своето доверие, предполагам, че голяма част от залата ще дадат своето доверие на госпожа Сачева и ще я подкрепим в предстоящото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)