Валентин Ламбев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В публичното пространство преди време излезе едно обобщение от страна на госпожа Менда Стоянова, че Проектобюджетът за 2020 г. е повече от същото. Внимателният преглед на цифрите – консолидирано и отделно по министерства, не ни дават основание да припознаем този извод, а по-скоро да направим друг извод, който в последните години се налага като такъв за бюджета на Република България, а той е: още от същото.

Липсата на реформи, структурните проблеми в българската икономика, съчетани с номиналното увеличение на приходите в държавния бюджет, но не и реалното увеличение, не дават възможност за ускорен ръст на българската икономика, а по-скоро за един срамежлив, но изключително удобен публичен ръст от около 3%, който е крайно недостатъчен за догонване на онези държави от Европейския съюз, към които ние се стремим и които, между другото, са наши основни търговски партньори.

В глобален план заплахите за световната икономика са твърде много. Няма да ги изброявам, известни са на всички ни. Липсата на бюджетен дефицит само на пръв поглед изглежда успокояващо, но анализът на цифрите подсказва, че в края на 2020 г. навярно отново ще имаме едно безконтролно харчене на огромен ресурс, който може да надмине и рекорда от тази година – близо 3 млрд. лв. без правила и без одобрение на Народното събрание.

Един съществен въпрос, който заслужава вниманието на всички ни, е тази мантра за финансовата децентрализация на българските общини, на всички онези региони, от които ние идваме, и в които работим постоянно и се сблъскваме с изключително голям брой проблеми, повечето от които корелират в ограничените финансови възможности на българската община.

Пътната мрежа, която поддържат българските общини, е 20 хил. км с по-малко от 100 млн. лв. Уличната мрежа е близо 60 хил. км, а тротоарната и ВиК мрежата е над 90 хил. км. Ресурси за поддръжката на всичката тази инфраструктура няма, тъй като българската община съгласно действащото законодателство, не може да разходва повече от 12% от държавните трансфери. Ето защо, ако ние като политици нямаме консенсус, че трябва да оставим на българската община по-голяма част от данъците, които ние събираме, няма как да очакваме да изгладим регионалните различия, нито пък можем да спрем тенденцията от последните години за свръх концентрация на българското население в три до пет големи развити града и обезлюдяването на цели региони в България, превръщането им в региони, които са преминали точката на незавръщане. Няма нужда да давам примери със Северозапада, като и Североизтокът се е отправил към бездната.

Ето защо този бюджет не ни предлага никакви реформи, а структурните проблеми стоят и в здравеопазването, и в образованието, и в публичния сектор. Анализът на над 1000 одитни доклада на Сметната палата за последните 20 години показват неефективно разходване на държавни средства във всички сфери, непрозрачност, неяснота на критериите или липса на такива. И оценката на Сметната палата е, че над 50% от разходите са похарчени неефективно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Тоест средства има, но големият проблем е за ефективността на разходването на тези средства и докато не реформираме нереформираните сектори в България, колкото и да са средствата, те никога няма да достигат до крайното си предназначение. Благодаря Ви.