Венка Стоянова

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми вносители на Закона за изменение и допълнение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки! Вземайки отношение по този закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки, ще изразя същевременно и мнението на колегите от парламентарната група на ГЕРБ.

В началото на моето изложение искам да споделя, че нашата парламентарна група след подробно запознаване с мотивите на Законопроекта, с текстовете на сега действащия закон, както и със становищата на Министерството на здравеопазването и на Министерството на финансите, които подробно бяха коментирани тук и при представянето на Доклада на Комисията по здравеопазване, така и в изказването на доктор Михайлов, нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект, ще се въздържи, тоест какъвто беше резултатът и в заседанието на Комисията по здравеопазване, което се проведе миналата седмица. Това не са действия на инат, както бяхме обвинени по време на заседание на Здравната комисия.

След малко ще Ви запозная накратко с нашите мотиви. Няма да го подкрепим не защото не оценяваме значимостта на мерките, които трябва да се предприемат по отношение на насърчаване на донорството, респективно за развитие и разширяване на обхвата на трансплантациите, напротив, както знаете, в рамките на компетенциите на Министерството на здравеопазването е, че работи приоритетно по оптимизиране на финансовата рамка в областта на трансплантациите. Да, наистина нещата не се случват бързо, но се работи по този проблем. От Министерския съвет е разработена и приета Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България със срок на действие от 2019 г. до 2023 г. Анализират се в момента възможностите за възстановяване на разходите и на относителния дял на средствата за труд и за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването. Това на практика е в съответствие с предстоящите промени в действащата Наредба № 29 от 2007 г.

Предложенията на вносителите и съответно нашето мнение за тях. В Раздел „Финансиране“ на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки вносителите предлагат промени, касаещи заплащане на действителните разходи на лечебните заведения, както и – според нас, императивен текст за въвеждане на законово задължение за Министерството на здравеопазването да осигурява чрез бюджета си за съответната година всички средства за обезпечаване на дейностите по трансплантацията. Тази промяна не е съобразена с определените в Конституцията правомощия на Народното събрание и на Министерския съвет по отношение на държавния бюджет и противоречи на Закона за публичните финанси за бюджетния процес.

Въвеждането на законово изискване за осигуряване чрез бюджета за съответната година на всички средства за обезпечаване на дейностите води и до известна несъгласуваност със свързаната законова уредба. Това касае част от дейностите по чл. 16, ал. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Тук може да споменем медицинските проекти в областта на трансплантацията, в това число правилата за насърчаване на научните изследвания, правилата за държавните помощи и други.

И още нещо: приемането на това предложение евентуално би довело до финансиране на едни и същи дейности както от държавния бюджет, така и от Националната здравноосигурителна каса – изследвания в предтрансплантационния период, след дехоспитализация на пациента и други.

Уважаеми колеги, оценяваме предложението за разширяване на кръга от близки, които могат да изразяват воля за донорство по отношение на техния починал роднина, което дава възможност за реализиране на повече донорски ситуации, както и идеята лицата приживе да заявяват съгласие за донорство. Същевременно един от предложените текстове е, меко казано, притеснителен в морално-етичен аспект.

Ще цитирам Вашите предложения, става въпрос за чл. 21 с всички поправки, които Вие предлагате: „Вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако: лицето е изразило съгласие за вземане на органи – по съответния начин тук ще съкращавам четенето – е уведомена Изпълнителната агенция „Медицински надзор“; в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите, когато има издадена такава, при изпълнение – нови текстове – на следните условия: в служебния регистър на Изпълнителната агенция има вписано несъгласие от лицето за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му; за предстоящото вземане на органи, тъкани и клетки – тук вече разширяваме близките, които могат да дадат съгласие, съобщава се на съпругата или децата, родителите, в случай че не са налице близки, стигаме през братята и сестрите до роднините по втора съребрена линия.“ И идваме до този интересен текст: „Близките на починалото лице, на които съгласно поредността по буква „б“ е съобщено за вземане на органи, тъкани или клетки, в разумно кратък срок не са предявили писмен отказ, тогава пристъпваме към осъществяване на дейностите.“

Колеги, някой от Вас може ли да ми даде легална дефиниция на израза „разумно кратък срок“? Според мен е непрофесионално и несериозно да фигурира такъв израз в Закона. Не мога да се съглася и с факта, че няма да се съобразяваме с волята на близките в изброените хипотези. Не бихме подкрепили и предложението за отразяване на писмено съгласие или несъгласие за донорство, забележете, на чужденци, пребиваващи продължително, дългосрочно или постоянно в Република България.

Колеги, да предположим, че съвсем осъзнато и отговорно те са заявили съгласие, но тук възниква друг въпрос. Пак по този наш закон ние влизаме в противоречие със самия него, защото не е ясно къде са техните близки до втора съребрена линия, които могат да дадат писмено съгласие или несъгласие за извършване на донорство на органи, тъкани и клетки. Ако това не се случи и ако не ги открием за такова съгласие в разумно кратък срок, пристъпваме към осъществяване на дейности по Закона, след което можем, най-малкото, да очакваме скандал от страна на близките им.

Съвсем накратко ще засегна предложението за включване допълнително на лекуващия лекар в процеса на заявяване на съгласие за донорство. Преценката ни е, че не е удачно. Тук професор Михайлов разясни двете ситуации – едната чрез лекуващия лекар, другата чрез общопрактикуващия, както е досега, в тридневен срок, но в тази втората вече се работи в ситуация на спешност и, както и досега, близките могат да дадат разрешение за вземане на органи, тъкани или клетки.

За лекуващия лекар – аз казах и по време на заседанието на Комисията, че всеки, който се е занимавал с административна дейност, би се съгласил колко трудно се администрира един процес, в който има голям брой участници. С евентуалното приемане на тази промяна, вместо да намалим административната тежест, ще натоварим допълнително нашите колеги, които знаем, че са твърде натоварени с ежедневната си работа.

По същата причина смятаме, че не е приложим и предложеният много кратък срок от 24 часа за уведомяване от страна на общопрактикуващия лекар на Изпълнителната агенция. За нас три дни към момента е удовлетворителен период, а както спомена и доктор Дариткова, запознавайки ни с Доклада, Министерството на здравеопазването има намерение да се намали, но разумно, този срок евентуално при предлагане на промени в Закона за лечебните заведения.

Вече беше казано, че предстои разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, в който има разработена детайлно част, която касае трансплантациите. Ние осъзнаваме, че в Закона, за който говорим вече толкова време, трябва да се внесат промени, които да гарантират подобряване на дейността, и разчитаме това да се случи, като дадем началото с предстоящото разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

Убедени сме, че в това обсъждане бихме могли да постигнем консенсус и да коригираме някои от текстовете, от което той обективно има нужда. Благодаря Ви.