Джема Грозданова

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че е нормално да редуваме групите – да има различни гледни точки, и накрая да не кажете, че всъщност ние приключваме дебата и определяме посоката на решението.

Много ми е трудно да коментирам точно този текст на Проекта на решение, затова всъщност Комисията по външна политика и нейното ръководство реши да не го разглежда. Защото, както е формулиран текстът, той не съответства на механизмите, по които функционира българската държава, имам предвид отношенията между изпълнителната и законодателната власт, които са установени в Конституцията, не съответства и на механизмите на вземане на решения в Европейския съюз.

Говори се достатъчно защо санкциите са наложени като такива и кога са наложени. Според нас санкциите са механизъм за регулиране на кризата в Украйна и смятаме, че тяхното приложение е необходимо. Санкциите са мерки срещу нарушаването на международното право и срещу нарушената регионална и международна среда за сигурност. Ако има контрааргументи срещу това, съм съгласна да ги обсъждаме.

Съгласна съм, че е необходим диалог с Русия. Такъв диалог съществува. Ще припомня 2019 г., когато делегацията на Руската федерация се завърна в Съвета на Европа, но тогава Вас Ви нямаше, за да подкрепите това завръщане с гласуване, а не с говорене.

Да, политическа воля би могъл да изрази българският парламент, но изразена, тази политическа воля не би довела до правни последици и до резултати от вземането на това решение.

Основните органи на Европейския съюз, както започнах, за несъответствието, компетентни в областта на въпросите на външната политика, са Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз. Европейският съвет взима с консенсус решения по външнополитически въпроси и задава политическата посока на тези решения.

Европейският съвет задава и определя конкретните ограничителни мерки, включително и техния обхват. В този смисъл по тези въпроси държавните и правителствените ръководители в рамките на Европейския съвет постигат, както казах, съгласие с единодушие. Този въпрос вече е поставян на обсъждане – дали винаги да се вземат външнополитически решения само с консенсус или с две трети мнозинство, но както се видя в скорошните дебати по този въпрос, все още решенията следва да се вземат с консенсус, защото би следвало да ги оценяваме като чувствителни.

В България механизмът на взаимодействие между изпълнителната и законодателната власт изключва налагането на действия и предписването на актове, лишаващи Министерския съвет от гарантираната му на конституционно ниво самостоятелност и дискреционна преценка, в процеса на ръководенето на политиката на Република България по въпросите на Европейския съюз, както и по другите направления на външната политика.

Затова не приемам обявеното от Вас становище, че ако Народното събрание вземе решението по тази тема, няма да има обвързващ характер. Ако не искахте обвързващ характер, можехте да направите декларация, да обявите своята политическа воля, да разпространите тази декларация, както предлагате в т. 2, до Европейския парламент и до другите национални парламенти чрез своите вътрешнопартийни контакти. Но в случая не е така.

Накратко. Приемането на подобен проект на решение с предложеното съдържание би влязло в противоречие с конституционно закрепения принцип на разделение на властите, а смятам, че всички твърдим, че държим на този принцип.

Също така информирането на Европейския парламент за приетото решение по наложени от Европейския съюз ограничителни мерки не би повлияло върху политиката на Съюза, тъй като Европейският парламент не взима участие по формирането на тази политика. Това е важно да се разбере не от нас, защото ние би следвало да го знаем, а най-вече от нашите избиратели.

Малко вътрешнополитически препратки. Интересно е, както се каза, че до момента основно господин Сидеров беше двигател на тези предложения за проекти на решения, а сега виждам, че той е заместен от цялата група на БСП. Интересно ми е, че бивш външен министър си е сложил подписа под такова решение. Той би могъл да обясни защо.

Искам да Ви кажа също, че ние много, както казах в началото, държим на възможностите за контакти с Руската федерация. Тук една препратка и към Вашата т. 2 – освен националните парламенти, Европейският парламент, мисля, че и президентът на Руската федерация би следвало да бъде уведомен за това какво бихме решили днес. Отношенията между България и Русия са взаимни и не са базирани само на ограничителните мерки на Европейския съюз по повод кризата в Украйна. Мисля, че това стана ясно и вчера, когато с голямата подкрепа на Европейската комисия – имам предвид и административна, и политическа, беше взето решение за намаляване на цената на газа за България с 40%, което всъщност е в полза на нашата икономика и това няма как да бъде отречено.

От групата на ГЕРБ няма да подкрепим този проект на решение.