Велислава Кръстева

Благодаря Ви, господин Председател.

Колеги, госпожо Жотева! Известно и доказано е, че ние тук на нашата територия много разбираме от две неща, даже от три. Ясно е, че всички разбираме от футбол, всички разбираме от политика, всички разбираме и от медии. Да напомня всъщност днес за какво е дебатът – гледаме отчета на СЕМ. Отчетът на СЕМ спрямо Закона е такъв, какъвто е. Спрямо един Закон за радиото и телевизията, който е доста остарял, който вече е на 22 години, който Закон не отразява и технически, и морално реалностите на днешния ден и, съответно, регулаторът СЕМ, който изпълнява Закона такъв, какво му е даден от нас законодателите.

Голямата тема е, че ние имаме необходимост като общество от ново качество на медийното законодателство и на медийната регулация. Лично моето мнение е, че трябва да работим не върху кръпки и поправки на действащия закон, а трябва да работим за приемането на един изцяло нов такъв. Но не това е въпросът днес.

Ние ще подкрепим отчета на СЕМ, защото той наистина отразява възможното, даденото от капацитета, който имат, такъв, какъвто е, но това не означава, че е задоволителна тяхната работа например ще кажа, в една много чувствителна според нас тема – това е темата за борбата с езика на омразата, която някак си забравихме, включително и Вие, колеги от СЕМ. Тази тема я забравихме, улисани в скандали, в ежедневие, в пандемия, в избори, в какво ли още не, а темата за езика на омразата е тази, която трябва да ни прави особено чувствителни, защото езикът на омразата, който се лее от медиите, съставлява проблем на бъдещето на държавата ни, тъй като това е възпитанието на нашите деца.

А иначе, докато слушах дебата, останах с неприятното усещане, че на някои колеги им се привижда възможността да съществува едно министерство на медиите, и ще Ви кажа отсега – няма шанс, колеги, да има министерство на медиите, защото дори изкушението да вмените на един орган такъв тип регулация, каквато отива на едно министерство, означава дефектиране на демокрацията и ще Ви напомня, че свободата на словото е скрепена в Конституцията, а не в Закона за телевизията и радиото.

Що се отнася до другия особено тежък проблем – на функционирането, не само на медиите, пак на цялото ни общество, а именно фалшивите новини, казах го на Комисия, смяхме се тогава, че този, който намери лекарството за фалшивите новини, ще получи Нобелова награда за мир. Аз не съм чак такъв наивник да си мисля, че тези нобелови лауреати са тук в тази зала, но това, което ние трябва да направим, е наистина да променим така законодателството, че да дадем инструмент, с който да можем да се противопоставим всички като общество на този изключително неприятен феномен, който също дефектира демокрацията. Завърших. Благодаря.