Станислав Станилов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин председател на Българската академия на науките! Искам да кажа само няколко думи от позицията си на академичен учен – аз съм щатен учен и до ден днешен в Академията на науките – вече половин век се занимавам с изследователска работа. Познавам работата на Академията, познавам същността, трудностите на изследователската работа и затова по принцип ще кажа няколко думи.

Първо, в обществото – в модерното общество, господства една неправилна тенденция, напредъкът на социума да се обяснява главно с икономически причини и икономически средства, икономически инструменти, което не е вярно, и в последно време големите специалисти по наукознание, по философия и така нататък са на мнение, че познанието движи обществото напред, а икономиката използва само техните постижения. И давам един пример на един американски физик, който казва, че ако англичаните в XVIII век не са изобретили парната машина, нямаше да има капитализъм, което е вярно.

Второ, от 30 години насам модерният свят влага все по-малко и по-малко средства във фундаменталните изследвания, което е характерно и за нас – за България. Фундаменталните изследвания по физика, по химия, по математика, по физико-химия, по микробиология, фундаменталните изследвания, при които от 100% проекти само 15 – 18% са успешни, всичко останало отива в канала и затова финансовият капитал трудно разбира това и не дава пари за такива изследвания или, ако дава, те са малко.

Но ако това не беше така, сега с коронавируса щяхме да се справим просто за няколко месеца, понеже фундаменталните изследвания ни дават базата за всички тези приложни постижения. На това трябва да се обърне внимание и ние като хора, които държим на просперитета на Отечеството си, трябва да отделяме все повече и повече средства за тези фундаментални изследвания независимо от приложните дисциплини и приложните науки, и така нататък.

Аз приемам този доклад. Впечатлението от него, както обикновено, моето лично впечатление е, че Българската академия на науките твърде бавно се придвижва напред, но, както – пак ще цитирам един физик, физико-химик от Ухан, той казва, че академичната наука е много консервативна, но тя има сериозни основания за това. Затова тя трябва да бъде разбирана по друг начин, познанието трябва да бъде разбирано по друг начин и трябва да се финансира в известна степен на доверие.

Какви са примерите? Преди 12 или 13 години, когато имаше едни опити да се закрие Академията на науките и тя беше спасена с намесата на сегашния министър-председател, аз поисках от колеги, които работят в групата „Макс План“ – Германия, която е почти по структура като нашата академия, какво е финансирането. Оказа се, че докато тук в това събрание се казваше, че науката се финансира само от проекти, „Макс План“ се финансира 85% от държавна субсидия, 10% от проекти и 5% от частния бизнес, което става 100%. От това обаче почти никой нищо не чу. И още нещо – не беше обърнато внимание на международния одит на Българската академия на науките, който показа, че тя е на средноевропейско равнище.

Що се касае до експертната дейност, председателят на БАН каза тук някои цифри. Аз само ще кажа, че в моя институт, в който работя, има договори с държавата, с държавни институции за 90 милиона! Ние сме 132-ма, от нас учени със степени и звания са някъде към 76, мисля, че бяха, а имаме договори за 90 млн. лв. –следващите седем години. Това е показателно, показателно е за другите институти.

Затова трябва да гласуваме не само този отчет, но трябва да имаме предвид че, когато се работят бюджетите и субсидиите и така нататък, да нямаме съмнения, че тези пари отиват там, където трябва. Част от тях работят за бъдещето, по-голямата част работят за настоящето, но тези пари не могат да се разпилеят. Това беше моето изказване. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания.)