Иво Христов

Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Аз вече имах възможност да изкажа моето мнение във връзка с разглеждания на първо гласуване Законопроект в специализираната образователна комисия. Там изложих моите аргументи, така че тук ще се концентрирам само в два пункта. Първият пункт касае така нареченото задължително предучилищно образование. И вторият пункт касае така нареченото дистанционно обучение, известно още като електронно. Нека си кажем нещата такива, каквито са.

По отношение на задължителното предучилищно образование най-сетне признахме, че царят е гол, че има значителни сегменти от българското общество, които в рамките на 30 години демократичен преход са се превърнали в анклави вътре в републиката България. Има генерации, за които българският не само че не е майчин, или даже чужд, те хабер си нямат въобще от този език. Нещо повече – те демонстративно не желаят да изучават този език. И това е само едно добро начало. Те нямат нужда от социализация – поради простата причина, че живеят в своя затворен свят и смятат, че все още българското мнозинство, не знам докога, ще ги търпи. Като гледам – ще ги търпи.

По-нататък. Държавата се усети най-сетне, в дванадесет без пет, че тя има проблем. Ако си спомняте, тук преди три години обсъждахме една Стратегия за ромското включване. И тогава аз Ви казах, че освен писането на стратегии… Между другото, по количество стратегии на глава от населението може би сме на първо място в тази част на света, а по коефициента на полезно действие – на последно. Да си го кажем директно и ясно: българското мнозинство в момента ще трябва да плаща, защото всичкото това ще дойде и през нашите данъци, за това да вкара една част от все още малцинството, техните деца, за най-елементарното нещо – да се научат да водят някакъв елементарен разговор на български език, и, разбира се, да имат някакви елементарни хигиенни навици. Това става за наша сметка. Искам да го подчертая ясно. Тоест на 30-ата година от прехода държавата е решила да влезе в правата си в някои анклави, които се разширяват непрекъснато на българска територия. Като замисъл е чудесно. Като реализация, както знаете, всяка инициатива се наказва с изпълнението й. Помнете ми думата – нищо няма да излезе от това поради липса на стратегия, поради липса на ресурси, поради липса на компетентност и поради страхливост на българския управляващ елит. Така че това е местене на въздуха от точка А в точка Б, но ще наблюдаваме, така да се каже, с интерес. Тази работа трябваше да стане много отдавна. Ако мен ме питате, тук нашите колеги от ДПС знаят тази турска поговорка: „На българина да му имам втория акъл, дето му идва след това.“ Проблемът не е да решаваш проблем, проблемът е да не допускаш да имаш проблем. Това е смисленото и умното управление.

По втория въпрос, касаещ така нареченото дистанционно обучение. Аз вече отправих парламентарно питане към министъра на образованието по този казус.

По повод на короноистерията и наложените мерки чувам възторжени реакции на част от българското учителство, за другите не искам дори да говоря, колко това било хубаво, колко това било напредничаво, колко това било технологично изискано и така нататък.

Уважаеми колеги, искам ясно да кажа: пътят към ада е постлан през електронното дистанционно обучение. И това да не Ви звучи като някакво консервативно мракобесие. Ясно е, че живеем в информационна среда. Ясно е, че живеем в среда, в която нашите деца не са прочели една книга, обаче ще Ви разкажат всички видове електронни игри, които се прехвърлят по интернет. Ясно е, че електронната среда за неукрепнали организми, неукрепнала нервна и всякаква друга система, играят ролята на формиране на психоментална матрица, която ще произведе след това биороботи. Надявам се, че поне на някой в тази зала му е ясно това, не на всички. Ясно е, че ако продължаваме по този път, в момента сме отворили само малко, така да се каже процепът на ада, до 20% в така наречените иновативни училища – не искам даже да коментирам какво представлява това. Практиката в България е показала: когато кажете, че нещо е до 20%, помнете ми думата – следващото изменение на този закон ще бъде „ще разрешим до 50%“ и така, докато отменим въобще така наречената стара, остаряла форма на обучение.

Обучението е преди всичко социализиран процес и по повод на първия пункт от моето изказване – обучението има за задача не да дава информация, а да формира личности. И тази работа става със социализация, а не става с кликване по интернет и с мишки. Обучението има за задача преди всичко да създаде широкоформатни специалисти, които след това могат да вършат всякаква тясна специална дейност, а не обратното, както в момента някои се изживяват като адепти. Тесният специалист, който знае все повече и повече за все по-малко и по-малко, а за всичко останало, ще прощавате, е социален идиот в древногръцкия смисъл на думата. Това ли искаме ние?

Бурният ентусиазъм на част от учителското съсловие колко това било решавало проблемите, уважаеми колеги преподаватели, това е началото на Вашия край като съсловие, ако не Ви е ясно. Нищо не може да замени личния, персоналния контакт с децата и създаването съответно на техните качества. Ясно ми е, аз лично съм се занимавал с такъв тип обучение, повече от десет човека не можеш да обхванеш през такава информационна система. Да не говоря за качеството дори на тези 10 човека и начина, по който Вие комуникирате с тях. Ясно ми е, че по този начин ние не можем да продължим нататък.

Затова Ви моля, ако трябва, да имаме общ консенсус, защото тук няма партии, тук няма деление, става въпрос за нашите деца. Ние наистина ще ги изпуснем и вече сме ги изпуснали, ако трябва да бъдем честни. Много Ви моля поне веднъж да проявим здрав разум. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)