Елена Пешева

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо искам да започна с така дискутираната поднормативна уредба. Ами нали Министерството на труда и социалната политика беше готово Законът да влезе в сила от 1 януари 2020 г. Въпросът ми е: след като знаят, че той се отлага и ще влезе на 1 юли, какво правиха половин година и не можаха ли да подготвят през това време тази поднормативна уредба, така че тук в най-кратък срок тя да бъде внесена?

Второ, искането на гражданите в крайна сметка изобщо не кореспондира с цялата идеология на този закон. Наистина не знам защо се правят едни кръпки в този момент?! Има решение на Конституционния съд, в което три члена са противоконституционни. Вие вкарвате буквално часове след решението на Конституционния съд промени, които се гледат на следващия ден в Комисията. Извинявайте, казвате, че не зависи от вносителите, обаче нашето предложение, което беше за отлагане, го чакахме повече от два месеца да влезе в Комисията. Няма как – влиза на следващия ден веднага в Комисията и вече е в залата, без каквато и да е възможност да бъде дискутирано, обсъдено с експерти и с хората, които в крайна сметка очакват една адекватна услуга, очакват адекватно законодателство от нас, така че ние да отговорим на техните искания и нужди. Това в момента категорично не се случва. Не смятам, че едни такива кръпки могат нацяло да променят нагласите на хората, повечето от които искат отмяна на Закона.

Другото – къде в момента е представител на Министерството на труда и социалната политика при този така важен въпрос?

Искам да кажа, че не може, както и самите ние гласувахме преди две седмици, или колко беше, за изработването на Кодекс за социална закрила. Какво правим сега? Отлагат се едни срокове за след година и половина, до шест месеца трябва Министерството да изработи въпросния кодекс. Тоест какво правим? Кръпки на един закон! След шест месеца ще правим друг, в който този евентуално ще бъде включен. Това ли правим ние? Това ли заслужават хората?

Ние няма да подкрепим и двата законопроекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)