Георги Търновалийски

Благодаря, господин Председател, че този път ме видяхте.

Да, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС е част от бюджетната процедура. Това е практика, но в случая начинът, по който се внася този законопроект, е лоша практика – така нареченият пакет данъчни закони, който се внася в нарушение на Закона за нормативните актове. Всяка година от тази трибуна го заявяваме – недопустимо е в един законопроект да бъдат променяни още пет-шест други, които нямат нищо общо с основния Законопроект. Това е Вашата лоша практика. Смятам, че ще бъде за последна година така.

По същество – по внесения Законопроект. По отношение на Закона за данък добавена стойност – да, въвеждат се разпоредбите на Директива. Тук колегите говориха за отменените разпоредби на чл. 118 за въвеждането на системите за управление на продажбите. Една агония две години. Ние предупредихме за нея. Няма да повтарям всичко, което беше казано, но дебело ще подчертая отново лошата практика, по която беше въведена тази промяна, отново с поправка между двете четения – в Закона за митниците се промени Законът за данък върху добавената стойност. Ето го резултата от лошия начин, по който правим законодателство.

Нещо, което е задължително в момента да го имаме, това също го изисква Законът за нормативните актове – да имаме последваща оценка на въздействието на тези текстове, които в момента променяме. Такава последваща оценка, за съжаление, обаче липсва. Смятам, че вносителите трябва да направят такава и да запознаят народните представители, българските граждани, какво струваше това на българския бизнес и на българските граждани.

По отношение на другите законопроекти, внесени набързо, вярно, няма сериозни промени. Но аз съм изненадан от промяната в срока за внасяне на годишни данъчни декларации и отчетите на дружествата и на едноличните търговци. Не мога да разбера и не приемам мотива – бизнесът така искал. Тридесет години в тази държава по този начин – това бяха сроковете за деклариране на годишните данъци и внасяне на годишните отчети – с един мотив „така поиска бизнесът“. Той бизнесът иска много неща, включително не искаше и системите за управление на приходите, но Вие ги наложихте. Неразбираемо е за мен. В тази промяна липсва и изискуемата оценка на въздействието. Няма я. Този текст просто е пропуснат.

Опорочен е процесът на бюджетна процедура, защото Законът беше внесен набързо, без възможности за запознаване и обсъждане. Това го казахме и в Комисията. Лично аз няма да го подкрепя, предполагам, че и колегите. Той с нищо не подпомага процеса и не осветлява работата на българския бизнес. Не осигурява така необходимите приходи, които трябва да влизат в бюджета, защото промените, които бяха правени и които днес отменяте в чл. 118, бяха с мотивите, че това ще донесе повече приходи в бюджета и ще намали неотчетените приходи.

Как така две години? Какво се случваше с тези приходи, като не беше въведена системата за управление на приходите? Какво правим с хората, които дадоха стотици левове, а в национален мащаб сигурно милиони, за да въвеждат тези системи? Подхвърляме им, виждате ли, две облекчения. Този, който наруши Закона, няма да бъде запечатван. Смятам, че това е смешно. Това е несериозно като предложение и ние като народни представители да го гласуваме. Какво казваме ние днес тук: този, който нарушава Закона, няма да бъде санкциониран, защото извиняваме му се, че е въвел система за управление на приходите.

Другото, което е предвидено като преференция – ускорено възстановяване на данък добавена стойност. Извинявайте, колеги, смешно е. Това са малки фирми. Това са търговци, които в никакъв случай не достигат до възстановяване на данък добавена стойност. Благодаря.