Сергей Кичиков

Госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Бюджетът за следващата 2021 г. трудно може да бъде наречен антикризисен бюджет, по-скоро е бюджет, при който виждаме едно раздаване на калпак, бюджет, създаден по линия на най-малкото съпротивление, а идеята е ясна – като се раздаде на калпак, после този калпак на следващите избори ще се превърне в глас.

Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда социални разходи, голям дефицит, дълг и оставя впечатлението, че единственият приоритет при съставянето му са следващите избори. В никой от големите разходи, заложени в бюджет 2021, не се виждат реформи – вижда се социалният елемент, в който сам по себе си няма нищо лошо, но когато е пречупен и изкривен само през призмата на управляващите и с този социален елемент се цели само и единствено политическото оцеляване на субектите от управляващата коалиция, това вече е проблем.

Всъщност, колеги, единствените реформи, които се предвиждат от правителството, са такива, които биха му позволили да харчи повече. И тук ни се казва, че разпускането на фискалните правила е необходимост в период на необичайни и кризисни обстоятелства – дефицитът трябва да е по-висок, за да може държавата да харчи повече, за да пребори пандемията и икономическата криза, причинена от нея.

Но коя от основните разходни мерки, обявени от правителството, е директно насочена към борба с конкретните икономически ефекти от пандемията? Няма такива!

Разбираемо е и е практика – в период, в който престоят избори, харченето винаги е по-голямо. Но даже и в такава обстановка можеше да се прояви малко здрав разум и да се даде приоритет на по-смислени и дългосрочни политики за сметка на предложените ни в настоящия бюджет.

Голяма част от разходите ни се представят като еднократни, но ние сме убедени, че те ще се превърнат в дългосрочни. Няма шанс равнището на разходите в дългосрочна перспектива да е по-късно и тук не виждаме мерки за ускоряване на растежа. Липсват каквито и да било мерки за дългосрочно възстановяване на икономиката.

На фона на всички разточителни разходи ни се губи подкрепата за бизнеса – онази част от икономиката, която всъщност произвежда нещо, а не само преразпределя, ще продължи да страда.

Стимулирането на инвестициите трябва да е приоритет. Иначе ще се окаже най-същественият проблем в дългосрочен план.

Затова ние от „Движението за права и свободи“ призовахме всички заедно, на базата на своите политически програми и виждания, за консенсус относно това да определим национални приоритети, които да бъдат изпълнявани от всяко едно бъдещо правителство. В ситуация като днешната, когато имаме криза, породена от коронавируса, и друга криза, породена от поведението на управляващите, с която се разгражда държавността, това щеше да бъде в полза на хората и държавата.

За съжаление, явно ще продължим, както досега – 10 години политическо безвремие и бягство от реформи, публични инвестиции – без цел и резултати, и разрушаване на вече 20-годишен политически консенсус за финансовата стабилност на страната. Благодаря.