Докладчик Александър Александров

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на общността на глухите!

„ДОКЛАД

за първо гласуване относно Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 4 ноември 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.

На заседанието присъства госпожа Адриана Стоименова – заместник-министър на труда и социалната политика.

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Адриана Стоименова.

Законопроектът на Закона за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език и зачитането на правото на глухите лица на изразяване, на информация и на своя идентичност чрез българския жестов език.

В България се наблюдава тенденция към задълбочено изучаване на жестовия език и засилване на ролята му в познавателното и личностното развитие на децата със слухова загуба, както и на неговия потенциал да подпомогне ученето на говоримия български език. Отчита се необходимостта от ученето и използването на жестовия език както от глухи лица, така и от всички български граждани.

В изпълнение на задълженията на Република България по Конвенцията за правата на хората с увреждания е предвидено на глухите и сляпо-глухите лица да бъде осигурен достъп до информация и комуникация чрез преводачески услуги на български жестов език с осигурен годишен лимит, финансиран от държавата.

Министерството на труда и социалната политика организира и координира дейностите, свързани с предоставяне, отчитане и финансиране на преводаческите услуги на българския жестов език, които са с определен лимит. Глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит, както и право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър за глухи и сляпо-глухи студенти и докторанти.

Извън осигурения лимит глухите и сляпо-глухите лица получават безвъзмездна преводаческа услуга и при хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, както и при извършване на процесуално-следствени действия по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Също така държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждането на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица със слухова загуба и на сляпо-глухи лица, когато лицата предварително са поискали преводач от и на български жестов език.

Законът въвежда и осигуряването на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио-визуални медийни услуги.

Постигането на всички горепосочени цели гарантира не само достъп до информация, но и достъп до образование, по-добра реализация и социализация на глухите лица, а оттам и по-добро качество на техния живот.

Средствата за дейностите, предвидени в Проекта на закона за българския жестов език, ще бъдат предоставени от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика; от бюджета на държавните институции и органите на местното самоуправление; от бюджета на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове; от бюджета на държавните и общинските детски градини и училища, центровете за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 4 и специализираните обслужващи звена по чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, както и по европейски и международни проекти и програми и от други източници.

По Законопроекта е постъпило становище от Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, с което изразяват безпокойство относно предвидения механизъм за финансиране на тази услуга, а именно тя да е за сметка на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират единствено за извършена лечебна дейност по договор с Националната здравноосигурителна каса. В становището се изказва мнение, че преводаческата услуга следва да е безвъзмездна за лицата със загубен слух, но да се финансира целево с бюджетни средства.

Българската асоциация на помощник-фармацевтите изразява в свое становище принципната си подкрепа по Законопроекта, като заявява готовност да информира своите членове за евентуално разработени от компетентните органи програми за такава квалификация. Целта е помощник-фармацевтите, които проявяват интерес, да придобият знания и умения, с които да са полезни на глухи и сляпо-глухи лица при предоставяне на фармацевтична грижа.

Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 13, без „против“ и „въздържал се“, Комисия по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.“ Благодаря.