Пламен Манушев

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Искам първо да започна с благодарност към двамата вицепремиери за готовността, с която дойдоха и проведохме този разговор, това изслушване. Аз смятам, че беше изключително важно. Ние имахме днес намерение да проведем заседание на Комисията по външна политика по същата тема, включително и с членовете на Смесената историческа комисия, да говорим по точно тези въпроси. Изключително важен е въпросът – има изключително висок обществен интерес и е добре всички народни представители да чуят предприетите мерки от българското правителство, да чуят българската позиция: защо тя е такава и какво по-нататък смята то да прави?

По отношение участието на Министерството на външните работи в разговорите по тази тема се присъединявам към казаното от вицепремиера и министър на външните работи госпожа Захариева, че те са активни участници по въпроса, идвали нееднократно в Комисията по външна политика и сме говорили. С много от документите, които Министерството на външните работи е произвеждало – становища и позиции по този въпрос, са били запознавани членовете на Комисията, а и цялата общественост. Така че смятам, че не е нещо скрито, нещо правено задкулисно. Това е позицията на българското правителство и аз се радвам, че такава е позицията и на Народното събрание. Това е показано с Декларацията от 10 октомври 2019 г., а също така и с това, което парламентарната група на „БСП за България“ изрази, то съвпада с позицията на правителството, за което смятам, че е позицията на голямата част от българите – тя съвпада по отношение на присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз.

Направихте в изказванията си в първоначалното представяне анализ на отношенията – виждате колко години, след 1999 г. започват опитите да се нормализират отношенията. Разбрахме и от изложението на двамата вицепремиери, а и от въпросите, че успехите не са велики, не са големи в тази област и, за съжаление, отношението, което е имало към България, към българите между двете световни войни, а и особено след 1945 г., се е запазило в значителна степен и след обявяването за независима държава на Република Македония тогава, която ние наистина сме признали първи.

За съжаление, езикът на омразата не е престанал да бъде водещ в медиите в Република Северна Македония и това, което казаха, помолих да ми събират всичко излязло в медиите по отношение на България последния месец. Нямате представа – четири големи дела се напълниха с материали и нито един положителен за България! Езикът на омразата наистина е такъв. Нито една държава в света няма такъв език към България – нито една, независимо в какви отношения в историята сме били с тях.

Позицията на България, аз благодаря на вицепремиерите, заявиха я за пореден път – ясно, точно, конкретно и категорично и че България държи да се изпълнят тези нейни искания, за да продължим заедно напред. Аз съм категоричен, а сигурно и Вие, че няма българин, който да не желае Република Северна Македония да бъде член на Европейския съюз, както го декларирахме и ратифицирахме Вашингтонския договор за членството ѝ в НАТО. Така че се надявам да намерим наистина решението в бъдеще.

По отношение на отговорите на въпросите, бяха според нашата група изчерпателни, пълни и дадоха още веднъж яснота по отношение на позицията на българското правителство.

А това, което предстои, също отговориха вицепремиерите, но аз се надявам наистина да достигнем до такъв правно обвързващ документ, който категорично да постави нещата на мястото и да продължим заедно напред с братска Македония. Благодаря Ви за вниманието.