Румен Генов

Ако нищо не се промени в този закон, от 1 януари би трябвало да отпаднат лимитите за брой часове месечно. В момента, както вече се спомена, броят на ползвателите е малко над 32 хиляди, аналогичен е и броят на асистентите за лична помощ.

Какво би станало след 1 януари? Както тук няколко пъти се употреби цифрата 670 000 човека, ако трябва да сме по-точни – 669 200 човека към 31-ви са хората с увреждания, независимо колко тежки, които използват някаква подкрепа по Закона за хората с увреждания. Така че всички тези около 670 000 човека теоретично ще имат право на лична помощ, и то за неопределен брой часове. По тази логика само личните асистенти трябва да са 670 000 при 8-часов работен ден на личния асистент.

На всички е ясно, че това на практика е невъзможно. Точно затова е нужно прецизирането на потребителите. В Законопроекта се предлага определянето на степента на зависимост от подкрепа и съответно броят часове да е на базата на индивидуалната оценка, направена съгласно Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребности, а не както сега е записано в настоящия текст на Закона – определяне на някаква степен зависимост, което предполага чисто субективен подход.

Защото в критериите на Закона за лична помощ има няколко неопределени и неконкретни термина, например за умерено тежката степен на зависимост, там, цитирам – няколко пъти в месеца, след това самите критерии за тежка и много тежка, не е ясно какво точно означават те. Да не говорим, че те не предполагат конкретен брой часове лична помощ, а да се представи нелимитирана асистентска подкрепа за всички лица с медицински документи за наличие на определено увреждане противоречи на принципа на целевото насочване на тази помощ, на средствата от бюджета. Тоест, ние твърдо подкрепяме прецизирането на степените на зависимост, за да може подкрепата да е ефективна, а не да е проформа и тя да бъде степен на зависимост, свързана с потребностите, като обаче е много важно да се отбележи, че заедно с това се запазват и границите на действащите четири степени на зависимост и максималния брой часове до 168 часа, които действат и в момента. Тоест, промените в Закона по никакъв начин не отнемат и не ограничават правата на никого във връзка с всички досегашни спекулативни изказвания и всички термини, които колегите от БСП много обичат да употребяват: „орязване на Закона“, „осакатяване на Закона“, просто най-малкото не са коректни. Благодаря.