Николай Тишев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във всички бюджети през последните четири години, които ни се представят от това правителство, ние виждаме поне, заложени едни и същи приоритети – образование, здравеопазване, социална, пенсионна система, отбрана. Разбира се, за следващата година един от приоритетите ще бъде борбата с COVID-19.

Ако направим един бърз разрез на тези приоритети, стигаме до следния извод: Например да вземем образованието. Колеги, увеличението на работната заплата на българския учител не може да бъде цел или приоритет. Там може да бъде мярка, а не цел. Цел може да бъде повишаване на качеството на образованието или намаляването на функционалната неграмотност на българските деца, или увеличаването на техните знания. И не само да го заявим като цел, а да кажем ние какви проценти гоним тук, какво увеличение търсим, нали? А иначе така просто подхвърлено: образованието е приоритет, без да има нищо конкретно в бюджета, ние това не го приемаме.

Здравеопазване. Ясно е, че ще се борим с пандемията. Ама какви цели си поставяме: повишаване на здравеопазването ли, или пък по-добър достъп до лекар, до специалист, до аптека на българските граждани и пациенти. Това, че увеличаваме парите в сферата на здравеопазването, по какъв начин води до подобряване на обслужването на българските пациенти? По никакъв. Защото това е една нереформирана система, а всички знаем, че колкото и пари да налеем в една нереформирана система, те няма да стигнат.

И тук, между другото, настоящият финансов министър в качеството си на здравен такъв, би заявил: ние ще предложим, пък ще приемем тотална промяна на здравноосигурителния модел в България, или ще променяме тотално финансирането на здравната система. Нищо подобно! Тези заявки, обещания потънаха като вода в пясък.

Пенсионна система. Заложили сме 5% увеличение. Ама това не е увеличение, това е компенсация. Швейцарското правило компенсира пенсиите, то не ги увеличава. Затова ние всяка година повтаряме, че трябва да има актуализация, която е истинско увеличение, съответно това увеличение е и справедливо за всеки един от пенсионерите.

Ще обърна внимание на една област, която пък никога не е приоритет в бюджетите на настоящото правителство, и това са общините. Особено в настоящата ситуация, общините са най-потърпевши. Дефицитите в общините, за разлика от държавния бюджет, където ние ще го завършим на няколко процента дефицит тази година, там са двуцифрени – за 2020 г. в общинските бюджети, от друга страна пък, общините са на първа линия в битката с COVID-19.

Къде са компенсациите в държавния бюджет за българските общини? Ами няма ги! Ето в момента например с очакваното отново затягане на мерките, тоест нови ограничения, натискът върху общините от местния бизнес отново ще се увеличи. Тоест пак ще искат, което е в рамките на нормалното, разбира се, да отлагаме ли, да намаляваме ли местните данъци и такси. Откъде ще ги вземат в приходите си общините тези пари?

В тази връзка този бюджет не е адекватен към нуждите на българските общини. Като финал, ние и затова в тази т. 1, където е общата рамка на бюджета, няма да я подкрепим. Благодаря.