Спас Панчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В годините на прехода много хора, хиляди български граждани, както каза господин Гечев, бедни български граждани се обърнаха към една финансова институция – фирмите за бързи кредити. Хората, които имаха нужда спешно от малка сума пари, нямаха възможност да обезпечат искането си за кредит от банковите институции – в продължение на десетилетия е утвърдена практика, и се обърнаха да търсят възможност за финансиране през тези финансови институции.

До 2014 г., когато колегите Георги Кадиев и Георги Анастасов внесоха едно предложение в Народното събрание, годишната лихва не беше ограничена, а оттогава Народното събрание гласува и прие максимално пет пъти годишна лихва за тези кредити. Тъй като това са кредити, които са без обезпечение, фирмите, които предоставят кредити, решиха, че трябва да има още гаранции, извън годишната лихва, и започнаха да въвеждат едни неустойки към хората, които получават кредити, за да са сигурни, че няма да са в загуба от това, което предоставят за ползване към тези хора, които имат нужда от бързи кредити. Неустойките, за съжаление, станаха много високи като размери – 500, 800, 1000%, което поставя в неизгодни положения много български граждани и се стигна до хиляди съдебни дела – проточени във времето, които трупаха още и още пари от бедните български граждани към тези фирми.

Водени от идеята да бъде намерен някакъв разумен баланс между тези, които търсят кредити, и тези, които предоставят кредити, и размерът на неустойките, с мои приятели, колеги, решихме да направим едно предложение, за което от Комисията за защита на потребителите – банкери, казаха, че е добре да има ограничение на горния таван на неустойката, която се вписва като неустойка в договорите на потребителите, които теглят кредити. Тъй като става дума за малки суми, затова решихме, че една в двукратен размер на главницата неустойка би била приемлива и за кредитополучателите, и за фирмите, които дават кредити.

В обсъждането явно допуснахме грешка. Ние считахме, че юридически трябва или да има в клаузите арбитраж, или трябва да приемем клауза, в която да се счита, че тези такси – неустойки, не са прекомерни и не накърняват добрите нрави. За съжаление, надделя мнението да предложим като юридическа клауза да не се считат за прекомерни и да не накърняват добрите нрави. Явно тук допуснахме грешка. Веднага след като беше гласувано в Народното събрание това решение, съдийското лоби, адвокатите се обявиха „против“ и се обяви „против“ и Омбудсманът на Република България, а президентът направи своето вето.

Аз приемам за нормално това, че ние отменихме преди няколко дни тази клауза, но искам да Ви кажа, уважаеми колеги народни представители, че проблемът е много сериозен, може да има допусната грешка. Всеки български гражданин има конституционни права, но нека не забравяме хилядите български граждани, които имат нужда от нашата подкрепа. Аз Ви моля в бъдеще ние наистина да решим този въпрос, защото не може най-бедните хора да бъдат оставени така – без нашата защита. Благодаря Ви за вниманието.