Спас Панчев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми господин Свиленски, някога имаше една институция – Взаимоспомагателна каса, която, когато някой има нужда от пари, отива, взима двама души колеги за самогаранти, получава парите без банки, без разправии и това става за един час, за един ден. За съжаление, в банките хората наистина много трудно могат да взимат бързо пари, защото особено бедните хора нямат с какво да гарантират тези средства. Затова в Проекта, който предложих, идеята беше да се помогне на хората, които имат нужда от бързи кредити, за да може те да решат някой бърз проблем.

Отново казвам, тези хора плащат. Отговарям и на господин Данчев, че една лихва до 50% е заради промяната, която в 2014 г. стана, но извън това фирмите налагат наистина сериозни неустойки. Идеята ми беше да има някакъв приемлив и за двете страни таван – размер на тези средства. Предложихме и считам, че наистина това се приема така – един размер на два пъти в главницата, за да може и хората да не плащат много и фирмите да получават нещо, особено за тези 10-ина – 12 процента, които не успяват в рамките на сключения договор да възстановят парите, които са взели като кредит. Не всички плащат неустойките, разбира се.

Вместо арбитраж счетохме, че е добре – сега отговарям на господин Байчев, да има възможност тези кредити да не се считат за прекомерни и накърняващи добрите нрави, защото всяко дело, което се заведе – и Вие правилно посочихте, е свързано с допълнително още поне 1000 лв., които трябва потребителят да плати като разходи. Счетохме, че е приемливо между двете страни да има една договореност, коректно отношение и да не се стига до съд и съдебни дела, за да може да се избегне поне този разход като такъв разход, а не съм казал по никакъв начин за адвокатско лоби тук в парламента. Наистина голяма група адвокати се обявиха против тази промяна, вероятно, защото са хиляди делата, които се водят ежегодно с хора, които са получили кредити и не са успели своевременно да ги върнат. Благодаря Ви.