Уважаеми господин Будинов, опитвам се да говоря, особено през последните вече година-две, само за нещата, които разбирам, и само тогава, когато имам какво да кажа както в тази зала, така и публично – в медиите. Общо взето, държа това да правим всички.
Не знам какви са Вашите капацитети – чувал съм Ви да говорите само за култура. Честно казано, далеч невинаги съм бил съгласен с това, което казвате не защото според мен имаме някакви политически различия, защото аз доста съм мислил върху проблемите на киното, да не говорим, че изкарах четири години ВГИК – не в НАТФИЗ.
Завърших Художествената академия, мисля, че имам основата, на която мога да мисля на културна тема, а и в два мандата поред съм бил член на Комисията по културата и медиите. Ако трябва да съм откровен, сега не се записах в нея просто защото нямаше как да се сработим с господин Рашидов. Сигурно накрая щяхме да се изпобием. От тази гледна точка не исках да участвам.
Сега да се върнем, господин Рашидов, на Вас. За Силистренския театър – ние го открихме, Вие пак го закрихте. Там вече няма театър, но има зала. Като няма кой да го гледа защо има зала? Значи като дойдат другите театри, може да се пълни залата, но когато работи Силистренският театър, не може да се пълни. Защо? Ако имаше нещо, което, между другото, ми спечели втория мандат в Силистра, Ви гарантирам, че бяхте Вие, защото през 2013 г. обещанието, че ще върнем театъра, Инициативният комитет, беше това, което ми направи втория мандат. То ми донесе най-малко 3 хиляди гласа там, без които аз нямаше да стана депутат. Не че съм Ви благодарен, но Ви казвам, че това беше груба грешка от Ваша страна.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: