Клавдия Григорова-Ганчева

Господин Председател, колеги! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, както е написано и в мотивите, включва няколко групи изменения.

Първата група изменения са свързани с отлагане прилагането на част от разпоредбите на Регламент 1371/2007 и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, касаещи тях. Става дума за определени ангажименти на железопътните предприятия и на управителя на инфраструктурата, като се предлага отлагане с още пет години на тези техни задължения. Държавите членки имат различен подход по отношение на отлагането на тези задължения, като наред с България, Ирландия, Литва, Полша, Румъния и Унгария също отлагат за втори път прилагането на тези разпоредби.

Накратко – става дума за разпоредби, които са свързани със следните неща: информиране на пътниците, които използват железопътен транспорт; възстановяване на стойността на билета при закъснение на влака; създаване на определена организация – и техническа, и технологична, за ползване на железопътния транспорт от хора с увреждания.

Ние говорим тук за две основни причини: едната е Ремонтната програма, а другата – Инвестиционната програма. По отношение на Ремонтната програма тя е свързана с ремонтирането на локомотиви и с ремонта на жп инфраструктурата, а Инвестиционната е свързана със закупуване на нов подвижен състав. Това са реалности, които няма как да станат в рамките на половин година, на една година и така нататък. Изисква се един малко по-голям период от време, за което трябва да бъдем подготвени. Сегашното ръководство на теория и практика не носи тази отговорност и аз мисля, че това предложение на Министерския съвет е разумно. И това е точно в тази връзка, защото те не са готови и не могат да бъдат готови в този период от време, когато е нужно да изпълняват инвестиционната си програма и ремонтните си програми.

Втората група промени са свързани с прецизиране на случаите, при които се преразглежда лиценз за извършване на железопътни превози на пътници и товари.

Министерският съвет предлага изменения, които са свързани с прецизиране на текстове, свързани с органа, който разследва произшествията в железопътния транспорт. Регламентират се също така подробно и функциите на железопътна администрация – Изпълнителната агенция, както всички знаем, която да извършва проверка след издаване на лицензия, а не само към момента на издаването ѝ, преустановяване на нередности – да дават мотивирани предложения за отнемане на лицензията или за нейното прекратяване. Това са накратко промените, които са свързани със Закона за железопътния транспорт.

В Преходните и заключителните разпоредби, наред с тези изменения, се предлагат изменения и допълнения на Закона за публичните предприятия, за които също има изложени мотиви, които накратко ще обясня. Към настоящия момент Законът за публичните предприятия разделя публичните предприятия на микро, малки, средни и големи.

Съгласно чл. 9 от Закона основната форма на търговските дружества с държавно участие в капитала е акционерно дружество, като правната форма „дружество с ограничена отговорност“ е допустима само за микро, малки и средни предприятия. Тоест, когато едно държавно предприятие се определя като голямо, единствената правна форма, под която то може да функционира, е акционерно дружество. Независимо от това дали предприятието е голямо, да има възможност за избор на правна организационна форма, под която то ще функционира, като прави необходимото уточнение това да бъде допустимо само за дъщерните предприятия.

Към момента Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД е холдингова структура с две дъщерни дружества – БДЖ „Пътнически превози“, което е дружество с ограничена отговорност, и БДЖ „Товарни превози“, което също е дружество с ограничена отговорност. Към момента Холдингът е дружество, което се управлява от Съвет на директорите от трима души, като двете дъщерни дружества са с ограничена отговорност и тяхното ръководство се осъществява от двама управители. Иначе казано, към момента българските железници като такива – имам предвид превозвача, не инфраструктурата – се управлява от петима души: трима души холдинг и двама управители.

Прилагането на разпоредбите на Закона изисква, тъй като и БДЖ „Пътнически превози“, и БДЖ „Товарни превози“ са големи предприятия по смисъла на Закона, също да бъдат преобразувани в акционерни дружества в състав от по петима души, което означава занапред железницата да се ръководи от 15 души. Това не би довело до повече добавена стойност в начина на управление на тези предприятия, тъй като значение има квалификацията на лицата, които ги управляват, а не тяхната бройка.

Приложението е основната правна форма на дъщерните дружества да може да бъде – казвам: да може да бъде, но не задължително – дружество с ограничена отговорност, което предполага управител като орган на управление на дъщерните дружества.

Накратко това са промените, които предлага този законопроект. Ние от Политическа партия ГЕРБ ще го подкрепим. Благодаря.

Господин Председател, моля за процедура за удължаване на работното време до гласуването на тази точка.