Никола Динков

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Измененията в Закона за местното самоуправление и местната администрация бяха предизвикани най-вече от срещите и исканията на представителите на кметствата в България. Имаше среща и при премиера – господин Бойко Борисов, бяха широко анонсирани, но промените, които сега правим, не дават решение на исканията на кметовете на малките населени места. Така или иначе сега общинските съвети пак определят бюджетите на общината и ако те решат, залагат средства, които ще бъдат необходими за изпълнение на мероприятия от социалната и техническата инфраструктура в кметствата.

Има три вида общини и три вида отношение на кметовете – това е от моята практика.

Първото е, когато кметовете гледат с правилна позиция и се опитват да решават проблемите на кметството наред с проблемите на общинските центрове.

Вторите правят определен график и през четирите години последователно решават проблемите на определени кметства. Има обаче и такива, които ги неглижират и обръщат внимание повече на общинския център.

С определението на ал. 6 от чл. 52 какво казваме? „Показателите се определят въз основа на актуални данни за състоянието на техническата и социална инфраструктура в района или в населеното място, изготвени от звеното по устройство на територията, съвместно с кмета на района, кмета на кметството или кметския наместник, като се взимат предвид и проектите, които се изпълняват със средства от Европейския съюз.“

Съвсем естествено е, че това звено по териториално и селищно устройство ще вземе такива решения, които е наложил кметът, тъй като те са му подчинени.

Хубаво е това, че включваме кметовете в комисиите, които провеждат обществени поръчки за продажба на имущество, за продажба на дървесина и други мероприятия и затова, че... (Шум в залата. Народните представители разговарят помежду си.)