Антон Кутев

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Госпожо Министър, аз Ви благодаря, първо, за данните, защото ние наистина ги нямахме, а е важно да си даваме сметка дали е постигнато нещо и какво.

Често казано, аз не съм напълно убеден, че това, което ни казахте, е в полза на българите в Украйна, но това е нещо, което трябва да видим занапред. Проблемът на политиките с малцинствата, особено с тези български малцинства, които имаме в доста държави, е, че са доста дълготрайни и резултата от тях, за съжаление – за добро или за лошо, няма да го видим сега, а ще го видим след 20, 30 или 50 години. Достатъчно дълго време вече се е случвало така, че правителството и властта, отчитайки добри резултати, накрая да са лоши за хората.

Аз лично се надявам, че всичко това, което говорихте – то по принцип звучи добре, стига да е вярно, би трябвало да доведе до по-добър резултат. Именно този резултат ме интересуваше дали всъщност е реалност. Надявам се да е! Честно казано оставам със своите съмнения.

И само още една дума. Едно от най-важните неща, които трябва да правим все пак, са онези активности, за които говорихте в предишния въпрос, включително по образованието. Колкото повече от тези млади хора привлече България, които да работят, да учат, толкова е по-добре за всички нас. Така че лично моята препоръка е да работим по-активно, защото тези 500 хил. лв., които се оказа, че са за тази година, даже не са изхарчени. Очевидно там не е стигнало нищо или са стигнали примерно 20, знам ли колко. Очевидно политика с тези суми за подкрепа на малцинствата не може да се води – говоря по принцип, не конкретно към Вас.

Трябва ни много по-силна политика за привързване през образованието, през обмяна на общностите, през културата. Това са нещата, които обвързват националните общности и които връщат българите в България. Трябва да сме много по-активни.