Иглика Иванова-Събева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с необходимостта от регулация на тези важни обществени отношения, свързани с охрана на живота и здравето на гражданите, ползващи обществен превоз, от една страна, и категорично противодействие и недопускане на нерегламентиран превоз, от друга, прецизирахме и изчистихме текста на разпоредбата на правната норма на чл. 234 от Наказателния кодекс, която предлагаме да се създаде. За целта, за да е категорично ясно на всички и да няма каквито и да било съмнения и отправни точки за неправилно тълкуване на законовата разпоредба и нейната безспорна неприложимост за така нареченото споделено пътуване, конкретизирахме, че общественият превоз на пътници без изискуемите за това документи следва да е извършван по занятие, за да са приложими санкциите, предвидени в разпоредбата на тази правна норма. Терминът „по занятие“ е обективен белег, който не зависи от субективното отношение на правните субекти. Сделките трябва да се извършват системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерението тя да е източник на постоянен доход. Броят на сделките и техният размер, реализираната печалба, са без значение, както без значение е дали това е основният източник на доходи.

На следващо място, предприехме промяна в Закона за автомобилните превози. В § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона е предвидено, че съществуващият досега текст „заплащане или икономическа облага“, се заменя със „заплащане и икономическа облага“. По този начин считам, че в никого не би могло да продължи да съществува съмнение, че така нареченото споделено пътуване, е извън обхвата на разпоредбата на предлаганата от нас за създаване правна норма.

На следващо място, за да се направи ясно и категорично разграничаване на деянието, както и да може безспорно да се определи кога съставлява административно нарушение, кога престъпление, сме предприели промени в Закона за автомобилните превози и по-конкретно чл. 96, ал. 2.

Предвижда се да се отнеме в полза на държавата превозното средство, послужило за извършване на деянието както по основния, така и по квалифицирания състав. За тази цел сме извели санкционната разпоредба в нарочна ал. 3 от чл. 234г от Наказателния кодекс.

Считам, че по този начин сме предложили текстове, които, на първо място, отговарят на целта, която преследваме. На второ място, чрез така предложените текстове, ще се постигне нужната регулация на тези така важни обществени отношения, свързани с охрана на живота и здравето на гражданите, и не на последно място, ще се противодейства на нерегламентирания превоз на пътници по изискуемия начин. Текстовете са ясни и недвусмислени, което ще доведе до точното им и безпротиворечиво прилагане от правоприлагащите органи. Размерът на наказанията, които сме предвидили, също квалифицирам като оптимален и справедлив и съразмерен на извършеното по основния състав от една до три години, а по квалифицирания състав от две до пет години, съответно и глоба от 2 до 10 хил. лв.

Считам, че чрез така определената санкция за подобно неправомерно поведение, ще бъдат постигнати целите, както на индивидуалната, така и на генералната превенция, без да се допуска онеправдана репресия по отношение на правонарушителя.

Искам да благодаря на членовете на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, които подкрепиха така формулираните текстове и се стигна до консенсус по тях.

Поради всичко, което изложих, считам, че ще подкрепите предложените текстове с приемането и влизането в сила, на които ще бъде разрешен така сериозният проблем относно париране на нерегламентирания превоз на пътници. Благодаря Ви за вниманието.