Докладчик Галя Захариева

Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател!

„ДОКЛАД

относно Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие

на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002-03-15, внесен от Министерския съвет

на 2 ноември 2020 г.

На свое редовно заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.

На заседанието присъства Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, който представи документа. Предложената Стратегия си поставя за цел да осъществи приемственост с предходната Стратегия за развитие на висшето образование, която изтича в края на 2020 г. Последната е добър пример за успешен стратегически документ, чиято реализация доведе до преструктуриране на приема и до значително намаляване на нерационалното предлагане и търсене на висше образование. Преосмислен е пазарният модел в системата на висшето образование, който доведе до повече негативи, отколкото позитиви. Финансирането е преструктурирано и вече е в зависимост от комплексната оценка за качество и реализация.

Основна цел на новата стратегия е да отговори на нарастващите предизвикателства през ХХІ век. Приоритетни стават теми и подсистеми, свързани с това какво и как учат студентите, със свързаността на българските висши училища, научната дейност, интернационализацията на образованието, очакваните още по мащабни дигитални трансформации. Професиите на бъдещето ще изискват от висшето образование да дава по-интегрални знания.

В техническите програми трябва да има хуманитарни умения, респективно в социалните и хуманитарните програми – технически. Заложените промени стимулират по-голяма свързаност, консолидация и обединяване на ресурси. Висшите училища се насърчават да завишат изискванията за учене и да провеждат целенасочени политики към младите преподаватели. Равният достъп остава стратегическа цел. Принципите на Стратегията са възприети и заложени в стратегическите цели и задачи на висшите училища, които са изготвени в процес на взаимодействие с ректорите.

Писмени становища по Проекта постъпиха от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и от Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ. Във всички се изразява подкрепа на Стратегията, като са направени бележки и предложения за нейното усъвършенстване. Посочва се, че предлаганото намаляване на продължителността на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в тригодишен период няма да е достатъчно за формиране на необходимите базови компетентности.

Сериозни са възраженията срещу това дигитализацията да бъде третирана като цел, а не като средство, което може да подпомогне процеса на обучение. Недостатъчно конкретизирани и обвързани с конкретни механизми са посочените на много места „стимули“. Отсъства финансова обосновка на предлаганите мерки и дейности. Предлага се засилване на целевото финансиране чрез серия от мерки като целеви средства за изследователска мобилност и за преподавателски заплати, засилен контрол върху целесъобразното разходване на публични средства.

В дискусията се включиха народните представители Иво Христов, Милен Михов, Таня Петрова, Николай Цонков и Станислав Станилов. Беше направено предложение да се раздели обсъждането на изпълнението на Стратегията, която приключва своето действие, от разглеждането на настоящия проект. Беше подчертано, че част от констатираните проблеми са се породили, защото дълго време държавата не е заявявала ясно какъв тип образование иска и какъв тип потребители на това образование.

Поставен беше въпросът за отсъствието на финансова обосновка на предлаганите дейности и мерки, както и тяхната съотносимост към други стратегически документи, които приоритизират връзката наука – образование – иновация. Поискани бяха допълнителни разяснения по предложението за намаляване на продължителността на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ от четири на три години.

Беше изразено известно притеснение доколко българските висши училища ще могат да бъдат равностойни конкуренти в Европейското образователно пространство, както и в региона. Като нерешен беше посочен проблемът с оценката и акредитацията, които не са поставени в конкурентна среда. Беше изразена подкрепа за очертаната посока за увеличаване на финансирането на висшето образование, както и за промяната на свръхлибералния модел на управление на системата към един модел, в който държавата да има сериозни лостове за управление на висшето образование. Беше изразена надеждата, че новият механизъм за финансиране, който е функция на качеството на образователния продукт и на качеството на изследванията, ще се отстоява от всяко следващо управление.

Министърът поясни, че заявката на държавата е за икономика с висока добавена стойност, съчетана с желание да живеем в хармонично общество. Има консенсус, че системата трябва да подготвя знаещи, можещи, добри хора, граждани, които да учат през целия си живот. Дигитализацията е средство, но не можем да не се съобразим и с факта, че имаме поколения, които учат много повече чрез образи. В последните години най-голям ръст в износа имат технологичните сектори, което е шанс и задължение на системата да ги подпомага. Финансови параметри отсъстват, защото е стратегически документ, но съответните обосновки са съгласувани с Министерството на финансите. Предстои Стратегията да се материализира в нормативни документи и във финансови инструменти.

Това, което категорично трябва да се случи в следващите години, е да се увеличава финансирането на системата. Връзката наука – образование – иновация не е засегната в достатъчна степен, защото е предмет на Стратегията за насърчаване на научните изследвания. Бакалавърска степен от три години е по подходяща за някои професионални направления, а в същото време се изисква и по-продължителна магистърска степен, която да ги надгражда, но промяната няма да бъде задължителна. Остава значителното предизвикателство с акредитацията. Стимулира се участието в европейски и в регионални мрежи. Българските висши училища са малки, което може да се преодолее чрез насърчаване с финансови инструменти да създават консорциуми, да действат заедно, да работят в една посока, да споделят ресурси.

Народните представители единодушно приеха предложения за изменения и допълнения, както следва:

1. В раздел „Дейности и мерки за постигане на целите на стратегията“ Мярка 4.4.1. се изменя така:

„Мярка 4.4.1. Провеждане на активна маркетингова дейност за представяне на българските висши училища в чужбина и привличане на чуждестранни студенти, особено сред българските общности извън политическите граници на страната“.

2. В раздел „Очаквани резултати от изпълнението на стратегията“ резултат 4.3. се изменя така:

„4.3. Увеличен брой на чуждестранните студенти, включително и от българските общности зад граница, и преподаватели в българските висши училища“.

3. Навсякъде в Приложение 1. Списък на дейностите, мерките и инструментите за постигане на целите на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021 – 2030 г.:

а) думите „Правилник за прилагане на Закона за висшето образование“ се заменят с „нормативни актове“;

б) думите „Промени в Закона за висшето образование и Правилника за неговото прилагане“ се заменят с „Промени в Закона за висшето образование и нормативни актове“;

в) думите „Промени в Закона за висшето образование и Правилника за прилагането му“ се заменят с „Промени в Закона за висшето образование и нормативни актове“.

След проведената дискусия и след гласуване с резултат 13 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържал се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Решението за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002 03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г., заедно с подкрепените от Комисията предложения за изменения и допълнения.“