Николай Цонков

Благодаря, господин Председател.

Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Бих искал да започна моето изказване с позицията на парламентарната група на „БСП за България“ – ние няма да подкрепим представения ни проект на Стратегия за развитие на висшето образование.

Макар че минахме една процедура на обществено обсъждане, както и обсъждане в рамките на парламента, много ми се искаше тази стратегия наистина да бъде консенсусна, да бъде визионерска, да бъде философски концептуална и да начертае насоките за развитие на висшето образование в България за следващите 10 години. За съжаление, финалният вариант на Проекта на стратегия за развитие на висшето образование не оправда моите очаквания по няколко основни причини, които бих искал да аргументирам пред Вас.

На първо място е много съществено, че преди да разгледаме Стратегията за висше образование 2021 – 2030 г., ние тук, в Народното събрание, нямахме възможност да отчетем изпълнението, да обсъдим изпълнението на Стратегията до 2020 г. Защото, макар и бегло спомената в началото на предложения ни документ, тя се размива като изпълнение от представения проект, който трябва да разгледаме, не заради друго, а защото основна част от целите, които бяха поставени през 2014 г., всъщност бяха изпълнени или в края на периода, или въобще не бяха изпълнени. Тоест реформата, която трябваше да бъде реализирана със Стратегията, която и в момента действа, на практика не се състоя в този мащаб и дълбочина, която ни се искаше.

На второ място смятам, че Стратегията, която ни се предлага, е до голяма степен формална, защото в много отношения тя не влиза в необходимата дълбочина по отношение на проблемите, които би трябвало да бъдат идентифицирани и които трябва да бъдат решени с прогноза за бъдещето.

Съществена слабост на Стратегията, която сега разглеждаме с Вас, е, че няма обективната и важна връзка между системата на висше образование и икономическото развитие на България, тоест каква трябва да бъде отрасловата, секторната насоченост на българската икономика за следващите 10 години. Ето този аналитичен и прогностичен елемент на Стратегията се губи, а оттам, разбира се, ние няма как особено да очертаем правилните цели, които да бъдат формулирани, и да постигнем високи резултати за висшето образование за следващите 10 години.

Целеполагането е сгрешено по няколко причини. На първо място, виждам, че се прави една съществена грешка между целеполагането и мерките, и действията, които би трябвало да следват – от целите, които са заложени. И когато говорим за Стратегия за висше образование, в основата на тази стратегия, макар че донякъде бегло се споменава това единство между образование, наука, иновации, технологии, икономика и пазар на труда, разбира се, това е много бегло споменато в Стратегията, същината на една такава Стратегия за висше образование е точно това – този триъгълник, който е фундаментален за всяка една държава.

Защо е важен той? Защото ние неведнъж сме повдигали въпроса за фундаменталните изследвания, на които би трябвало държавата да заложи. Отново не виждаме това разбиране за развитие на фундаменталните изследвания и каква е ролята на държавата по отношение на финансирането, на стимулирането, на развитието на тези изследвания.

Тук отварям една скоба – че говорейки за фундаментални изследвания, ние трябва да подходим диференцирано. От една страна, имаме природните и математическите науки, от другата страна – техническите, хуманитарните и обществените науки. Това означава, че трябва да имаме и комплексен, и диференциран подход, защото те са различни като направления, имат различни потребности и изисквания. Веднага правя паралел как фундаменталните изследвания ще помогнат за развитието на държавата и го свързвам с ролята на висшето образование, която се подценява, между другото, с този документ, който разглеждаме. Защото в документа ние виждаме една роля на висшето образование, която е сведена до създаване на компетенции, до обслужване на пазара на труда, а връщайки се отново на фундаменталните изследвания и на създаването на знания, което би трябвало да е в основата на развитие на висшето образование, естествено, това генериране на иновации и знания подпомага и генерира само по себе си икономически растеж, задава посоката на развитие на икономиката на всяка една държава. Ето защо считам, че трябва да се изходи по друг начин, когато говорим за Стратегия за развитие на висшето образование. Основната ценност на висшето образование е знанието, което се подценява от така предложения ни стратегически документ.

Защо казвам, че имаме смесване на цели и на мерки? Давам Ви за пример дигитализацията, която е много широко прокламирана в предложения ни Проект за стратегия. Дигитализацията може да обслужва висшето образование, тя е инструмент, но това не е основна цел – да дигитализираме българското висше образование. По същия начин, говорейки за финансирането, което е важно, но то е инструментариумът за развитие на българското висше образование, а оттам и на държавата. А ние поставяме и дигитализацията, и финансирането като основни цели.

Основни документи са пропуснати, като например Стратегията за интелигентна специализация. Връзката с регионалното развитие трябва още повече да се засили и каква е ролята на висшето образование за развитие на отделните региони. Това е много важно за поддържане на регионалните стопанства и за създаване на условия за задържане на младите и подготвени квалифицирани специалисти на място.

Бих искал да кажа и няколко думи за връзката между средното и висшето образование, защото качеството на висшето образование е в пряка връзка с кадрите, които кандидатстват и стават студенти. Затова качеството не трябва да бъде на трето място като цел, а трябва да бъде основна цел, която да си поставим за следващите години, обвързана със създаването на знания.

И тук веднага бих искал да отворя една скоба, че и международните изследвания за състоянието на висшето образование в България идентифицират проблемите, но виждам, че някои от тях са пропуснати в предложения ни стратегически документ.

С тази стратегия ние се опитваме да решаваме дефицитите, които са натрупани, за съжаление, слабостите, които има, вместо на базата на анализа, прогнозите, на научните резултати и доказателства да предвидим в следващите няколко години как ще изглежда светът около нас, как ще изглежда българската икономика, съседните държави, каква е конкуренцията, и подхождайки от тази гледна точка, да търсим решения как да развиваме българското висше образование. Защото е важно да има наситеност на научните и образователните кадри, защото е важно да повишим и броя като количество, и качеството на научните изследвания. Съгласен съм, но, повтарям, без държавата трудно може да стане това нещо.

Разбира се, това, което прави впечатление, е и големият брой количествени показатели, с които се борави, и почти отсъствието на качествени такива, които са важни, когато говорим за една такава система. Това си личи и в края на Стратегията, където би трябвало да посочим как ще контролираме изпълнението на поставените цели и, естествено, какви резултати очакваме, но резултатите не могат да бъдат само количествени.

И една важна много съществена слабост, която бих искал също да споделя с Вас – ролята на висшето образование. Имаме и културна, имаме и образователна, имаме и научна, разбира се, научната и образователната са първостепенни, но не трябва да подценяваме социалната, културната, регионалната роля на висшето образование, а не да го свеждаме просто до пазара на труда.

С така описаните слабости, които считам, че са много съществени, ние няма как да подкрепим така предложения ни стратегически документ. Бихме искали едно цялостно преработване, ново целеполагане и визия за развитие на висшето образование, съобразена с новите реалности, с прогнозите за развитие на новите технологии, на държавите, и то най-развитите, за да бъдем конкурентоспособни във висшето образование и като държава. Отново казвам: качеството на българското образование и, естествено, ролята му, трябва да бъдат други, не просто изграждане на компетенции на младите специалисти, а знанието, защото фундаментът е широко базово знание, за да може те бързо да се адаптират към динамичната, бързо променяща се икономическа и социална среда. Затова, изхождайки още от ролята на висшето образование, ние бихме искали да видим една нова различна стратегия за висше образование. Благодаря Ви.