Иво Христов

Моля да удължите времето.

Това, разбира се, означава, че срещу реална, истинска реформа на системата на висшето образование в страната има създадена мощна група, която не желае и само на думи иска реформи, но реално мъртвешкото статукво я устройва. Тази група няма цвят, няма класови или пък политически характеристики. Това е онова посредствено блато, което става все по-характерно за огромни сфери от нашия живот.

Какво можем да направим в тази ситуация ли? Първо, да си поставим реалистични цели – една, две, три максимум. Второ, да направим това, което на английски се нарича Cluster of Excellence, тоест едно, две до три висши училища, които да започнат като локомотив да дърпат цялата останала система на това образование, които да се съизмерват по най-добрите стандарти на европейските и световните стандарти така, както направи Китай.

Ще кажете: Китай е огромна страна и има огромен ресурс. Въпросът не е в многото или малкото ресурс, защото ще Ви дам и друг пример с една страна, която даже и юридически не е призната – казва се Северен Кипър. Направете си труда да видите колко севернокипърски висши училища има в международните класации и колко са българските и ще си направите изводите.

Но това означава съвършено други изисквания към преподавателския състав, езиков, компетентен, образователен, ако щете начин на преподаване, атрактивност на преподаване. Второ, изискване към студентите.

Принципът, че висшето образование, както и средното образование, както и основното образование, е функция по финансиране на калпак, означава, че не е важно какви резултати правите на изхода, а колко хора вкарвате на входа. При такава логика на финансирането на образованието не можете да имате качествено образование. Ще правите всякакви концесии на все по-некадърни студенти само и само за да си запасите хляба. Така не може да продължава. Всъщност може, докато стигнем дъното.

И последно, знам, че всичко това дълбоко не Ви вълнува. Знам, че чакате да минат трите минути и да приключи. Така бавно и безславно и в пълно неведение си отива нашата страна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)