Красимир Янков

Уважаема госпожо Караянчева, уважаеми сънародници, уважаеми народни представители! На старта сме на последния политически сезон от мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Остава един непълен сезон с по-малко от 30 пленарни заседания. Време е за равносметка и набелязване на неотложните задачи.

Настоящото Народно събрание ще остане в историята с бойкота на нормалното функциониране на парламентарната дейност от опозицията и пълната липса на желание за диалог от страна на управляващото мнозинство. Приемаха се закони, чиято задача бе да дават легитимност на управление, лишено от широка обществена подкрепа.

Това противопоставяне в парламента се пренесе и на улицата с дълго продължили протести, сблъсъци и формулира нуждата от промяна, защото проблемите на българина станаха много и непреодолими – от лошата инфраструктура и ниските доходи до създалата се криза в здравеопазването, станала осезаема по време на ковид пандемията.

Ние като народни представители не приехме в пълен размер отговорността, която ни е възложена от избирателите, упражнявахме слаб контрол върху мерките, които предприе правителството; допуснахме подмяна на утвърдените механизми, заложени в Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия, с набързо назначения Национален оперативен щаб, на който легитимността на пълномощията останаха спорни; не поехме и достатъчно активна роля при формулиране на мерките, с които да бъдат намалени щетите за икономиката и за всеки отделен човек, произтичащи от наложените противоепидемични мерки.

Сега предстои създаването и утвърждаването на важен за държавата план – Национален план за възстановяване и устойчивост на България. С него ще бъдат разпределени 29 млрд. евро, за да се компенсират щетите от пандемията и да се създадат условия за развитие в редица секторни политики. С тях трябва да се подпомогне изпълнението на Зеления пакт, да дадем тласък на българските технологии, образованието, социалните политики за изпълнение в дългосрочен период до 2027 г. Едва ли в оставащия кратък срок ще успеем да вместим в програмата си по достатъчно съдържателен начин функциите на парламента за създаването и утвърждаването на този важен за развитието на страната ни план, но трябва да набележим законодателните инициативи, които са свързани с него, и механизмите за парламентарен контрол по изпълнението му, включително създаването на специална комисия на Народното събрание. Комисията трябва да даде равен достъп за контрол от всички парламентарно представени партии за разпределението и разходването на този огромен финансов ресурс. Необходимо е да се положат всички усилия и да не се даде възможност отново фондовете на европейската солидарност да отекат в нечии частни джобове и да компрометираме авторитета си на държава, покриваща европейските стандарти и авторитет на държавност. Особено значима за това е ролята на българския парламент.

В края на 2020 г. приехме държавния бюджет, с който България трябва да обезпечи всички свои потребности, но чрез него за пореден път не дадохме необходимата тежест за повишаване благосъстоянието на хората. Предложените данъчни облекчения от групата на прогресивните социалисти останаха извън обхвата на вниманието на мнозинството, въпреки че характерът на предложенията беше рационален и щеше да даде повишение на доходите на огромен брой данъкоплатци, без да наруши общата рамка на бюджета.

Дълго отлагахме нужните допълнения в Изборния кодекс и така създадохме предпоставки за упреци. Сега в кратки срокове, но с обстоен дебат се налага да направим нужните добавки. Това не трябва да е свързано с въвеждането на форми на гласуване, които не са ни традиционни и не са утвърдени изборни практики в страни от Европейския съюз, откъдето да почерпим опит.

Ограниченията на противоепидемичните мерки налагат промени и върху формите на предизборната кампания. Срещите с избирателите няма да може да се провеждат така, че партиите да имат максимален достъп до избирателите, за да представят своите програми, а и да осъществят обратна връзка с тях. Затова Изборният кодекс трябва да отрази новия характер за провеждане на предстоящата предизборна кампания с адекватен безплатен достъп до националните медии. В предстоящия дебат ще представим конкретни предложения за структурата и механизмите за такъв тип кампания, но сега в своето обръщение поставям акцент върху това, защото правилата не трябва да дават предимство за никоя партия по силата на статут или заради разполагаем финансов ресурс. Всеки избирател трябва да има еднаква възможност да има свои представители в българския парламент, а това може да се случи само в условия на информиран избор.

По време на социална изолация оценихме предимствата на традиционния бит, но получихме възможност да разкрием преимуществата и на технологиите. Затова сега ще проведем избори посредством електронно гласуване вероятно с по-голяма степен на доверие към тази иновация. По тази причина не бива в никакъв случай да допуснем забавена или лошо организирана процедура да повлияе на нормалното провеждане на изборите. Всички институции, чието задължение е обезпечаването на предстоящия вот, подлежат на контрол от парламента и ние трябва да упражним тези свои правомощия.

Има и неща, които са извън обхвата на Народното събрание на Република България. Така, освен датата за провеждането, също е и възможността нашите сънародници в чужбина да упражнят своето право на глас в условия на противоепидемични мерки на други държави. Затова призовавам президента да определи дата, която да е максимално отдалечена от днешните тежки ограничения в редица европейски страни.

Изминалата 2020-а освен година на COVID-19 беше и година на тежка политическа конфронтация. Напрежението между институциите демонстрира липса на воля и неосъзнаване при криза на отговорността за обединение на усилията в полза на българския народ. Партиите следваха интересите на върхушките си и това беше водещо в поведението им, а не дневният ред на обществото. Особено внимание обръщам, че това беше видимо при парламентарно представените партии. Новосъздадените субекти очевидно са изразител на частни и корпоративни интереси.

Голямо изпитание за българския избирател ще бъде предстоящият избор. Безогледният популизъм отново взема връх над реалните програми и експертните становища. Отказът на избрани депутати да изпълняват задълженията си подложиха на съмнение суверена – доколко е предназначението в негова полза на българския парламент. Заедно със самоцелната конфронтация и скандали това доведе до ниския рейтинг на представляваната от нас институция. Осигуряването на кворума се превърна от задължение на всеки народен избраник в инструмент за политически натиск.

Ние – групата на прогресивните социалисти, отговорно се противопоставихме на тази тенденция. Със своята работа в Народното събрание, участието в дебатите, в парламентарния контрол и внесените законопроекти работихме за отстояване на парламентаризма. Позициите, които отстоявахме, са последователно следване на политическата линия, за която всеки от нас е получил подкрепа за мандат. Именно следвайки принципите си, напуснахме парламентарната група на „БСП за България“, за да останем социалисти. За всички последващи действия получихме подкрепа от все повече хора, желаещи промяна. Затова създадохме новия ляв политически проект – Политическа партия „Българска прогресивна линия“.

Уважаеми колеги, пожелавам Ви успешна работа в оставащите месеци на Четиридесет и четвъртото народно събрание! (Ръкопляскания от част от нечленуващите в ПГ.)