Докладчик Пламен Нунев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам на вниманието Ви:

„ДОКЛАД

относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 януари 2021 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.

На заседанието присъстваха: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Росица Петкова – началник на отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите; Георги Попиванов – директор на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС, Цветелина Стоянова – началник на отдел в дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС; главен комисар Любомир Янев – директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, и главен инспектор Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в ГДБОП.

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Маринела Петрова.

С приетия през 2018 г. изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари в българското законодателство са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Международните стандарти за превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Препоръките на FATF), Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането, издирването, изземването и конфискацията на облагите от престъпления и финансиране на тероризма, подписана във Варшава на 16 май 2005 г., както и на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за превенция на тероризма и финансирането му.

В новия Закон за мерките срещу изпирането на пари е запазен кръгът категории задължени субекти, определен в отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари. Този подход е възприет, тъй като списъкът с категории задължени лица, посочени в чл. 2, параграф 1 на Директива (ЕС) 2015/849, не е изчерпателен и чл. 4 от Директивата изисква от държавите членки да гарантират, че са обхванати изцяло или частично професии и категории предприятия, различни от задължените субекти по чл. 2, параграф 1, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. Разпоредбата на чл. 4 от Директивата следва да се прилага в съответствие с подхода, основан на оценката на риска, а към момента на приемане на новия Закон на мерките срещу изпирането на пари от Народното събрание не беше завършена Националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която да съответства на изискванията на чл. 7 от Директивата и която да обоснове промяна на категориите задължени субекти.

С оглед постигането на съответствие на обхвата на българското превантивно законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, със заключенията в Доклада за Националната оценка за риска от 2019 г. и с изискванията на чл. 4 от Директива (ЕС) 2015/849 по отношение на категориите лица, чрез дейността на които е особено вероятно да се извършва изпиране на пари или финансиране на тероризъм, в рамките на работната група по чл. 96 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са разгледани категориите задължени субекти по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Въз основа на този преглед работната група взема решение, че е целесъобразно да се предложи отпадането на тази част от задължените субекти по Закона за мерките срещу изпирането на пари, които не са сред задължителните категории, посочени в чл. 2, параграф 1 от Директивата, и по отношение на които Докладът за Националната оценка за риска не идентифицира рискове, които да обосноват необходимостта от това да бъдат задължени да прилагат мерките за превенция на използването на финансовата система.

Същевременно ефективното упражняване на контрол за спазване на изискванията на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към момента е затруднено поради големия брой категории задължени субекти по чл. 4 от Закона, които извършват изключително разнообразни по своя вид дейности, подлежащи на различна по вид регулация, както и поради големия брой задължени субекти, които попадат в тези категории. Това препятства фокусирането върху областите с по висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, като води и до разходването на значителен административен ресурс в процеса по упражняване на контрол, основан на оценката на риска.

Категориите задължени субекти, попадащи в обхвата на чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които с настоящия проект на закон се предлага да отпаднат, могат да бъдат обособени в три групи. Първата група включва лица, които не са свързани с установени рискови събития в Доклада за Националната оценка за риска, като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа, пазарните оператори и/или регулираните пазари, и презастрахователите.

Втората група включва лица, по отношение на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация по реда и условията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, като органите на Националната агенция за приходите и митническите органи, които могат да прилагат чл. 88 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл. 9, ал. 6 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

Третата група включва лица, чиято дейност е свързана с установени рискови събития в Доклада за Националната оценка на риска, но на вида и естеството на заплахата и механизма за използване на уязвимостта за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма следва да се противодейства не чрез задължаването им да прилагат мерките по чл. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, а по друг подходящ и по-ефективен начин за отчитане на завишеното ниво на риск при прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.

Със Законопроекта се въвеждат в националното законодателство и измененията на Директива (ЕС) 2015/849, направени с Директива (ЕС) 2019/2177 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2019 г.

В предлагания законопроект се предвиждат и редакции на действащи текстове на Закона за мерките срещу изпирането на пари, които имат за цел конкретизиране и изясняване на въпроси, възникнали в периода от приемане на Закона до настоящия момент, както и редакции, имащи за цел предвиждане на изрична правна възможност за сключване на писмени споразумения за сътрудничество и обмен на информация за целите на Директива (ЕС) 2015/849 между компетентни органи за надзор в държавите членки. Предвидени са и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в Закона за Комисията за финансов надзор, които се налагат във връзка с отпадането на определени категории субекти по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Предлаганите промени ще доведат до намаляване на административната тежест за категориите лица, които ще отпаднат от кръга на задължените субекти, както и до повишаване на ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Предложеният законопроект няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет на Република България.

В хода на последвалата дискусия от Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ изразиха пълна подкрепа за разглеждания законопроект.

Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 9, „против“ 1, „въздържал се” 6, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2020 г.“