Красимир Богданов

Тук, заедно с много други младежи от македонския край, се запознава отблизо с идеите на Левски, Ботев и Бенковски, чете „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов и у него се заражда идеята за подемане на борба за освобождението на Македония.

Посветил се на великата идея, Даме Груев заминава за Македония и започва подготовка за създаване на революционна организация, обикаляйки като екзархийски учител различни населени места. На 23 октомври 1893 г. в Солун е поставено началото на организацията, наречена „Български македоно-одрински революционни комитети“, или по-известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Целта е автономия на Македония и Одринско в естествените им граници, по думите на основателите, като етап от бъдещото им присъединяване към България, средството – въоръжената борба. Централният комитет е оглавен от доктор Христо Татарчев, а Дамян Груев е избран за секретар.

През следващите години Груев работи неуморно за намирането на нови съмишленици и дейци, в резултат на което възникват първите местни организации и първите районни комитети. Създадени са канали за прехвърляне на оръжие от България. Като учител в Щип Даме привлича в редовете на организацията бъдещия апостол Гоце Делчев. През 1900 г. Даме Груев е арестуван и впоследствие заточен в Подрумкале, което му попречва да повлияе на прибързаното решение за обявяване на въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Освободен от затвора, Даме Груев се включва в трескавата подготовка на предстоящото въстание. Той председателства Смиленския конгрес, провел се в родната му къща, на който е избран за член на Главния щаб на Битолски окръг заедно с Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. Въстанието в Битолско избухва на Илинден 1903 г. Груев участва активно в бунта и успява да види родното си място освободено, макар и за кратко.

Даме остава в Македония, за да сподели съдбата на хилядите пострадали и продължава да окуражава местното население и след въстанието. Наред с борбата срещу турските власти той организира населението за защита срещу все по-засилващата се сръбска пропаганда през тези години.

Във времето след Илинденско-Преображенското въстание Даме Груев остава последната голяма фигура, която олицетворява единството на организацията, под напора на засилващите се тенденции за федерализация и вождизъм. Груев председателства Рилския конгрес през 1905 г., на който единството е запазено, а Върховният македоно-одрински комитет декларира разпускането си и вливането във ВМРО.

На 23 декември 1906 г. Даме заедно с четата си се сблъсква с турски войници в село Русиново, Малешевско. При последвалата престрелка е ранен, но успява да се измъкне и стига до връх Петлец, където намира смъртта си.

За него професор Милетич казва: „Цялата българщина тогава почувства нанесения ѝ удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…“, а Йордан Бадев го нарича двойник на Левски на македонска почва.

Цялата философия на Даме Груев за революционната борба цитира в своите спомени войводата Милан Матов: „Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината, а всички други формули са етап за постигането на тази цел.“

Поклон пред паметта и делото на великия революционер Даме Груев! (Ръкопляскания от ОП.)