Любомир Бонев

По § 9 – това, което изчете господин Веселинов, може би не говори нищо на залата. Това са едни текстове, приети преди 16 години в Народното събрание още при създаването на ЗУТ-а или първите му наченки относно градоустройството. За да бъда разбран, ще приведа примера: всички виждаме триетажни сгради, които в крайна сметка се оказват пететажни. По един или друг начин ние се опитваме да ги елиминираме именно тези – за едни архитектурни недоразумения, а за други творчески виждания, или обяснено по-елементарно – Законът за устройство на територията определя височината на сградата, не етажността. ЗТСУ-та – отменени от Закон, и ППЗТСУ-та – Правилникът за прилагане именно на този закон 2001 г., уреждаха етажността. В момента българското законодателство и ЗУТ-а с всичките му вече 107 поправки по един или друг начин са установили дадена практика на строителство. Идеята, която ни се предлага, е да се ограничи това между визуалното възприемане на сградата и това, което се разрешава по Закон, тоест отнемат се права на собствениците да изпълнят това, което е предвидено съгласно действащото градоустройство. Това, от една страна.

От друга страна, ние трябва да си дадем ясна сметка, че 70% от общините – било то средните или малките, са с предимно застрояване на така наречените 10 метра. Приемайки поправките на новите две алинеи 4 и 5, които уреждат правата за сградите над 15 метра, а не до 10, ние реално ще ограничим и ще отнемем възможността всички територии, а те не са никак малко, съгласно действащите устройствени планове и общите устройствени планове на всичките тези общини, собственици, възложители, предприемачи – изобщо на целия този строителен бранш, да изпълнят градоустройството. Тоест, от една страна, имаме възможност и учредяваме права, от друга страна, ги отнемаме именно през този тъй спорен чл. 24, ал. 3, който през годините е доказал, че функционира. Така че ще Ви помоля да не подкрепяте текста, да си останат разпоредбите, както са към настоящия момент. Благодаря Ви.