Калин Поповски
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отново искам да направя малка ретроспекция на тези поправки, за да стане ясно на залата.
Онази поправка 2019 г., която я правим в Закона за публичните предприятия, е тежко изискване към България за влизане в еврозоната. Затова професорът донякъде е прав, че щяха да настъпят тези последващи събития, но ние нямахме друг вариант, защото тогава изискването към България беше тежко императивно – да приемем този закон, за да влезем в чакалнята на еврозоната. Приемайки този закон и влизайки в чакалнята на еврозоната, трябваше след това ние, щем – не щем, да направим тези поправки, първо, 2020 г. есента – точно година след онази поправка 2019 г., и сега, последната поправка, която внася доктор Дариткова, за да можем да разрешим на лекарите от съответните малки поликлиники и болници да си работят по специалността. Простички, елементарни неща. Нямаше никакъв друг вариант как да постъпим в настоящата ситуация. Дори в момента в моя избирателен район Плевенският общински съвет гласува една наредба, която след това ще трябва да поправи точно заради тази поправка, която ще приемем днес. Даже аз имах предложение да извадят тази точка от дневния ред, за да може, след като приемем цялостно Закона на второ четене, да се направи общинската наредба. Няма значение, c'est la vie, аз Ви го казвам като принципно движение в динамиката на нещата. Ние нямахме друг вариант. Финансистите от правителството казаха, че тази поправка 2019 г. е абсолютно императивна за влизане в ЕRМ зоната. Благодаря Ви.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Стража съществува благодарение на хора като Вас!