Кольо Милев

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Правителството ни предлага един Проект на документ, който е необходим. В него се планира бъдещото развитие на въоръжените сили. Добре е, че това се прави в дългосрочен период, а не както досега – за пет години. Експертите са свършили своята работа. Има обаче много въпроси по отношение на подхода, който използва в момента изпълнителната власт.

Първо, предлага се приемането на нова програма, без да има отчет за изпълнението на Програма 2020. Аргументът, че ролята на отчет играе годишни доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили не е достатъчен, най-малкото, защото го няма Доклада за 2020 г. И не само това, кой трябва да каже дали е изпълнено Решението на Четиридесет и третото народно събрание, публикувано в бр. 93 на „Държавен вестник“ от 1 декември 2015 г., в което се казва в две точки: „Приема Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и определя обща численост на въоръжените сили на Република България не по-малко от 37 хиляди души и не повече от 40 хиляди души.“, както и сега е направено предложение за приемане на Програма 2032.

Второ, Проектът се внася със сериозно закъснение. При добра организация своевременно за завършване на стратегическия преглед на отбраната, можеше Програмата да влезе в сила от 1 януари тази година. Сега в момента има вакуум от гледна точка на стратегически документи за развитие на въоръжените сили.

Дългосрочният период на Програмата ще има своя позитивен ефект, но в документа следва да се заложи и да се гласува актуализация на Програмата в края на 2026 г. В противен случай е предвиден и втори план за развитие на въоръжените сили от 2027-а до 2032 г. и няма да има адекватна на развитието на средата на сигурност основа.

Аз съжалявам, че председателят на Комисията, това, което поставяме ние като искане в Комисията, те го включиха в Доклада и едва ли не, че го има в Програмата. Няма го в Програмата. Има само два плана до 2026 г. и 2027 – 2032 г., но няма отчет на първия период от пет години, за да може да се стъпи на него и да се развие следващият план до 2032 г.

Четвърто, закъснението на стратегическия преглед на отбраната поставя под въпрос политическия консенсус за приемане на Програмата. Очевидно вносителите не разчитат на такъв консенсус, предлагайки Проекта за гласуване в условията на политическо противопоставяне от състав на парламента, чиито мандат е пред завършване. Няма логика едни да гласуват Програмата, а други да я изпълняват.

По отношение на ролята на Народното събрание в хода на изпълнението на Програмата. Народното събрание се задоволи само с гласуването на Решение за приемане на Програма 2020. Дано не е така и с това решение, което тепърва предстои да се гласува. Ние не посмяхме да потърсим отговорност за неизпълнение на това решение, включително постигането на численост, не по-малка от 37 хиляди души на въоръжените сили. Точно затова е необходим отчет на предишната програма, да се видят отговорните и причините за неизпълнението. Никой в момента не знае дали е достигнат този минимум от 37 хиляди и казваме, че ще увеличим над 43 хиляди, като влиза и доброволният резерв. Това са някъде над 6 хиляди души, най-малко, които трябва да се осигурят, а имайки предвид подводните камъни в Програмата и това, че с много условности казваме: ако се спазва 2% от брутния вътрешен продукт, едва ли не ще достигнем някаква готовност. При тези 25% осигуряване от целия финансов ресурс, аз считам, че Програмата не може да бъде изпълнена.

На следващо място, парламентът по предложение на правителството нарушава приетата от него Програма. Имаме такива факти и ще дам само един пример. Без да променя Програмата Народното събрание гласува промяна на структурата на въоръжените сили, след което бе сформирано Съвместно командване за специални операции. А и до днес – погледнете в Програма 2020, се предвижда в структурата на Съвместното командване на силите да имаме по-специални сили. Нищо за него и така си остана в историята, а такова формирование в момента няма в командването.

По числеността на въоръжените сили в Програма 2032 липсва убедителна аргументация. Чрез изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост, не по-малка от 43 хиляди души, в това число, както казваме, 3 хиляди души доброволен резерв. Можем да приемем, че предвижда увеличение на състава най-малко с 6 хиляди души в сравнение със записаното в Програма 2020. В същото време се планира и продължаване и разширяване на модернизацията. Точно тук са необходими сериозните мотиви.

А що се отнася до прогнозата за числеността, ние не знаем, че в сега действащата програма, или която още не сме отчели – 2020, е записано: „Чрез модернизация и придобиване на нови платформи въоръжение и техника, както и при освобождаване от излишъци, числеността на въоръжените сили поетапно ще се намалява от горния праг до не по-малко от 37 хиляди души.“

По този начин се намаляват и разходите за издръжка на личен състав, а че са създадени нови правни механизми, е необходимо да се гарантира, че намаляваните разходи за личен състав ще бъдат реинвестирани в отбраната за модернизация и бойна подготовка. Това не се случи при сега изминалата програма. Модернизацията е в ход, защо се увеличава тогава числеността до 43 хиляди души с допълнителни ангажименти или поради други причини. Това също се нуждае от допълнителна аргументация.

Казвате, че се създават и две командвания за логистична поддръжка и командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана. Тези командващи акумулират сега съществуващите сили в тези направления, но все пак за тези две командвания има по две-три страници изписани въпроси, проблеми и задачи, докато най-големият вид въоръжени сили – Сухопътни войски, е само на една страничка и никъде няма процентно съотношение между видовете въоръжени сили от тези 43 хиляди души, колко процента ще бъдат за Сухопътни войски, които са основният вид въоръжени сили.

Нищо няма за модернизацията на Специалните войски и родовете войски. Може би в конкретните планове на видовете въоръжени сили, на командванията това трябва да го има, за да можем ние да вървим напред. Поради тази причина с тези условности, които ги има в Програмата, ние ще се въздържим и няма да подкрепим Програмата. Благодаря.