Милен Михов

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Все пак да се обърнем към сериозните въпроси и към сериозния въпрос. Драматичните постановки на опозицията, които бяха изнесени тук и които очевидно продължават, са доказателство само за едно нещо – липсата на сериозни аргументи срещу този документ, липсата на сериозен потенциал да се критикува този документ, чието приемане само по себе си представлява крачка напред в укрепването на нашата национална сигурност и отбранителните способности.

Не знам как колегите от БСП ще застанат утре пред техните избиратели, пред запасните офицери, пред хората, които са служили в Българската народна армия и ще обяснят собственото си поведение тук, че са напуснали, когато се чертаят плановете за българската отбрана и въоръжени сили за следващите 12 години, но това е техен проблем.

Използвам трибуната да благодаря на двама български генерали, които тук, въпреки своята опозиционност, казаха три много важни неща. Цитирам: „Добра програма, направена от професионалното тяло в Министерството на отбраната и от професионалистите.“ Това не е политическа програма, това не е програма на ВМРО, това не е програма на господин Каракачанов, това е програма на Българската армия. Цитирам и Ви благодаря, генерал Симеонов, че Вие казахте дословно: „Всеобхватен документ, добре подготвен стратегически документ.“ И това са мнения на български достойни офицери, независимо от коя парламентарна група са.

Не съм съгласен, че липсва отчетност за периода какво е свършило Министерството на отбраната под ръководството на господин Каракачанов. И опозицията би трябвало да се радва, че той не е тук, защото той щеше да Ви каже горчиви истини, които са довели до състоянието на нашите въоръжени сили днес, които са много дипломатично изредени в този документ – а това е ерозия на отбранителните способности на България в продължение на десетилетия, когато някои господа, които ги няма тук, управляваха страната ни.

Авторитетна международна рейтингова компания „Глобал Файър Пауър“ за 2020 г. посочи, че България е израснала 17 места в класацията по отбранителни способности и е станала в Топ 50 на 49-то място на страните по отбранителни способности. Това е една независима оценка затова какво свърши това правителство и това управление на Министерството на отбраната. Но дотук с добрите новини, защото от всички наши съседи, единствено Съюзна Република Македония е зад нас в тази класация. А две държави, наши съседни – Русия и Турция, са в 10-те най-силни държави в страната.

Защо се стигна до това? В Доклада се казва: „В продължение на години армията беше второстепенен въпрос. Отбранителните способности бяха ерозирани.“ Какво стои пред нас? Живеем в един свят, в който заплахите нарастват и държавите вече говорят за способности за териториална отбрана. Държавите в Европа са териториално застрашени. Това може да ни звучи някак си много силно – военните искат и си измислят заплахи, за да харчат пари.

Само за 40 години тук до нас на три пъти бяха прекроени държавните граници международно признати. Ние живеем в един триъгълник описан с три букви „К“ – Кипър, Косово и Крим. Само за 40 години границите на тези държави бяха прекроени с използването на военна сила, превъзхождаща многократно отбраняващите се държави до степен, че международни фактори и съюзници не можеха да ги защитят. Това не е далеч. Никозия е само на 1076 км от Пловдив, Севастопол е на 476 км от Варна, а Прищина е на 176 км от София и 13 минути полет. Ние сме в средата на този триъгълник и ще бъдем изключително късогледи, ако мислим, че не сме потенциално заплашени от териториални претенции.

Нашата история е показвала, че България е имала един-единствен съюзник и това е Българската армия. Тя е извоювала нашата независимост, тя е чертала нашите граници, тя ни е спасявала от национални катастрофи.

Какво казва тази програма? Дългата политика на пренебрегване на отбраната ни е довела до необходимостта за кратко време – за 12 години, да осигурим огромен, огромен финансов ресурс в рамките на 36 милиарда за 188 военни проекта! Бюджетът може да покрие само една четвърт от тези средства – минималните, които се равняват на 9 милиарда за 32 години.

Какво трябва да направим казва този проект? Има два начина. Единият е да тръгнем по сергиите на военните пазари и да купуваме каквото ни предлагат, на каквито и да е цени. Другият обаче е посочен тук – да инвестираме тези средства в българската отбранителна индустрия, в българската наука, в българската технология. Използва се термин и привържениците на реиндустриализацията на страната ни трябва да бъдат привърженици на този термин „Българска отбранителна технологична индустриална база“. Българска отбранителна технологична индустриална база! Ние можем да използваме модернизацията и превъоръжаването на нашата армия като инструмент за развитието на нашата икономика, нашите иновации и нашата наука. Първите стъпки са посочени и направени с реализирането на големите модернизационни проекти.

Приключвам с това, че в доклада се казва и нещо много важно. Некомплектът може да бъде разрешен само по един-единствен начин и това е връщането на наборната казарма в българските условия.

Аз съм убеден, че тази програма ще се реализира в следващите години и това, което казва опозицията, че едни ще я гласуват, други – ще я изпълняват, няма да се случи. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ОП.)