Валери Жаблянов

…предпоследното президентско вето върху нашата законодателна дейност и аз ще си позволя да определя, поне за себе си, това вето върху тези законодателни изменения може би като най-смисленото.

Защото няма никакво съмнение, че въвеждането на фигурата на прокурор, който да следи за дейността на главния прокурор, не може да бъде определено по друг начин, освен като антиконституционно. Замисълът на българската Конституция и принципите, върху които е изградена тя, се основават върху един основен принцип при изграждането на отделните клонове на властта и това е принципът на разделението на властите.

Разделението на властите – така, както се разбира днес в българската политическа действителност, е най-малко казано странно. Въпросът за устройството на съдебната власт бих го определил между първите три въпроса, които бяха предмет на внимание на този състав на Народното събрание. Целият въпрос, пред който недоумява българската общественост, е какви са мотивите за тази неистова борба на терена на съдебната власт на политическите власти?

Ако съдебната власт е независима – така, както пише в чл. 117 на Конституцията, защо българският парламент, протестиращите извън сградата на Народното събрани, партиите, международните институции и всички останали се занимават с тази тема?! Българската Конституция навърши 30 години. Защо само съдебната власт се явява най-несъвършената от всички власти и е фокус на политическия дебат в България вече един и повече мандати?!

Защото, уважаеми народни представители, в нашата политическа действителност нещата обикновено никога не се назовават с истинските им имена. Защото независимостта на съдебната власт се използва от корпоративни власти. Защото онази конституционна гаранция, която е предвидена за нейната независимост, а именно – професионалното израстване, са вътрешните ясни механизми на конструиране на различните нива на съдебната власт, на прокуратурата, на съдилищата.

Всички останали професионални гаранции за функционирането и независимостта на тази власт, като професионална независимост, индивидуални качества, израстване по йерархията, проява на професионална компетентност като критерий за израстването в йерархията, всичко това не съществува, но то се отнася и за останалите видове власти, уважаеми народни представители. Това се отнася и за българския парламент, това се отнася за изпълнителната власт, където позиции, длъжности се раздават спрямо лични връзки, спрямо предпочитанията на този или онзи, спрямо политическата целесъобразност.

Ние се намираме в една родова архаична политическа система, уважаеми колеги, която, за съжаление, не просто не можа да стане модерна система в европейския смисъл на думата. Не знам дали е срутище, но се свлича по нанадолнището със страшна сила, защото по един и същи принцип се конструират парламентът и съдебната власт. На един и същи принцип се издигат кандидатите за министри и заместник-министри, висши длъжности в държавната администрация – не смея да се произнеса за армията, военните ще кажат там как се издигат генералите и как им се присвояват званията.

Това е ахилесовата пета на българската политическа система. Тя не е просто морална, тя не би следвало да бъде предмет на външен мониторинг, а би следвало решението да бъде намерено в резултат на общото политическо и конституционно усилие. Въпросът не е за главния прокурор, не е за това какво точно пише в чл. 117 – и тук не бих се съгласил с това дали е въпрос на интерпретация, какво означава, как главният прокурор методически ръководи прокуратурата.

Въпросът е много по-дълбок, много по-сложен. Не виждам нагласа в политическите партии да решат този конституционен въпрос, защото той е конституционен въпрос. Защото стои въпросът, ако съдебната власт е независима, то защо върху нея се упражнява Народното събрание!?

Ако фигурата на главния прокурор е такава, която я избира върховният компетентен орган в областта на съдебната система, а това е Висшият съдебен съвет, какво искаме ние от главния прокурор в рамките на неговия 7-годишен мандат?! И защо непрекъснато политическите органи на държавата – политическите партии и всички останали, се занимават с главния прокурор?! Какви са мотивите за това – защото не си върши работата, защото е подкупен, защото някой го използва? Какви са мотивите за този безсмислен конституционен скандал? Какви са конституционните аргументи, уважаеми народни представители?

Без да бъде поставен ясно въпросът, той не може да бъде решен, защото въпросът не е за контрола, защото въпросът не е: кой точно заема тази длъжност в момента. Въпросът е: България конституционна държава ли е, или не е конституционна държава? И ако България е конституционна държава, то разделението на властите трябва да бъде разделение на властите и Народното събрание не може непрекъснато да се занимава с главния прокурор и с Висшия съдебен съвет, да разделя колегиите, да събира колегиите, да казва кой става и кой не става, да се четат декларации! Властите затова са независими – за да работят независимо една от друга в рамките на техните професионални и конституционни компетентности и да олицетворяват в същото време единната власт в българската държава! Това е, което не може да постигне парламентът.

Наблюдавайки работата, наблюдавайки изказванията, позициите на парламентарните групи, искам да кажа, че съм скептик дали това нещо може да бъде решено по някакъв начин. Затова всеки нерешен въпрос ще се използва от външни на България сили за притискане на българската държава, на българското правителство, от външни институции във всеки един момент, в който искат от България това или онова!

Затова ние, народните представители – нямам предвид само този състав на Народното събрание, който приключва своята работа – сме хората, които сме призвани да решим този въпрос от гледна точка на българския държавен интерес! И затова подкрепям ветото на президента, защото ГЕРБ прави в момента една тактическа, бих казал, маневра към външния натиск!

Но аз не съм убеден, че и следващото правителство на България няма да прави същото, и следващото мнозинство няма да прави същото, въпреки че тези, които претендират да станат мнозинство в момента, често пъти заемат сходни позиции; и че тези въпроси се използват само за идване на власт на една или друга политическа партия, без да се държи сметка за държавния интерес, за авторитета на държавните институции!

Съжалявам, че трябва да приключим в такъв тон и в такъв остър дебат настоящата работа на този парламент, но считам, че ГЕРБ в момента прокарват една антиконституционна по своя дух, по своя смисъл и по своето съдържание поправка! Няма място такава фигура в българската Конституция! И в същото време опозицията, която и да била тя, трябва да престане да се занимава със съдебната власт, защото съдебната власт е определена в Конституцията като независима и единствените нейни параметри са нейната професионална компетентност, начинът, по който функционират отделните нива в съдебната власт! Това не е предмет на площадна демокрация, това не е предмет на избор от тълпата на главен прокурор, на негови заместници или на Висш съдебен съвет!

Ние ще станем модерна държава, когато всеки си гледа работата и всеки се простира според своите компетентности, уважаеми колеги. Политическите партии са в Народното събрание, за да представляват политическите интереси на българските граждани в областта на законодателството и да изработват закони, които удовлетворяват интересите на мнозинството от българския народ! А не да се занимаваме с конституционни ремонти всеки ден, всяка седмица и да обясняваме на международните институции какви прекрасни намерения имаме да се коригираме по начин, по който дори те не знаят какво искат от нас!