Христиан Митев

Благодаря, уважаема госпожо Председател.

Уважаеми народни представители, ще се спра конкретно на изложените мотиви във ветото на президента. Намирам същите за неоснователни, неубедителни, непълни, а в една своя част и противоречиви. Започвам отзад напред.

Записано е като мотив за връщане на Закона „пренебрегване на принципа за приемане на законите след обществено обсъждане“, като, забележете, вместо да се говори за конкретния закон, се говори за съвсем други законодателни актове, проектозакони, които са били предлагани от 2019 г. до този момент. На практика няма никакви основания и никакви аргументи защо е липсвало или по какъв начин не се е провело обществено обсъждане на настоящия закон, което, естествено, не отговаря на истината. Имаше постъпили становища – това стана ясно и в днешните дебати, бяха цитирани от преждеговоривши – от Висшия адвокатски съвет, от Висшия съдебен съвет, от Прокуратурата на Република България. В общественото пространство имаше и постъпили становища и мнения по Законопроекта от представители на юридическата общност, така че в никакъв случай не можем да говорим, че е пренебрегнат принципът за приемане на законите след обществено обсъждане. Такова беше проведено и такива становища бяха дадени в хода на процедурата по приемане на Законопроекта.

На следващо място, президентът сочи, че е нарушен принципът за независимост на съда, като се основава на тезата, че Специализираният наказателен съд е извънреден съд. Това, разбира се, не отговаря на истината по простата причина, че самото Решение, което е цитирано в мотивите, № 10 от 2011 г. по конституционно дело № 6 от същата година на практика прокламира и казва, че Специализираният наказателен съд не е извънреден съд и не нарушава разпоредбите на Конституцията.

Нещо повече, през 2017 г. – правилно е посочено в мотивите, че беше разширен кръгът на престъпления, които се разследват от Специализирания наказателен съд, с такива, извършвани от народни представители и магистрати, а с настоящия закон се допълват и с такива, извършвани от главния прокурор или някой от неговите заместници, като се твърди, че по този начин Съдът се превръща в извънреден.

Това щеше да бъде вярно и президентът щеше да бъде искрен, ако беше направил искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на Специализирания наказателен съд още през 2017 г. Явно обаче тогава конюнктурата е устройвала президента и той такова искане не е направил. До този момент ние нямаме произнасяне на Конституционния съд, че Специализираният наказателен съд е противоконституционен – точно обратното, имаме решение, което към този момент представлява трайната практика на Съда, а именно, че този Съд не е извънреден, а е специализиран, специален, веднъж, с оглед предмета на делата, които разследва, и втори път, с оглед на лицата.

Що се отнася до останалите аргументи – за това, че се нарушава задължението за провеждане на ефективно разследване и евентуално биха възникнали спорове за подсъдност – местна и родова, това на практика не е така и то се вижда от досегашната практика на Специализирания наказателен съд. Подобни въпроси и подобни казуси не са изниквали, така че не очакваме в този случай да имаме някаква различна практика от онова, което се случва до момента. Нещо повече, смятам, че в Закона всъщност има достатъчно гаранции за извършване именно на ефективно разследване с предоставяне на възможност, ако прокурорът, разследващ главния прокурор, не може да извърши едно или друго действие, той да го възложи на следователи, които да извършат това действие.

Също несъстоятелен е и аргументът за нарушаване на принципа за независимост на прокурорите. В рамките на съдебната власт има достатъчно заложени гаранции и в процедурата за номиниране, и в процедурата за избор от Висшия съдебен съвет, с предвидено квалифицирано мнозинство, с предвидена възможност за самономиниране на кандидатите. Така че не виждам по какъв начин този аргумент на президента може да намери основание в разпоредбите на Закона.

По отношение на тезата, изразена и в тези дебати, и прокрадваща се в цялост в мотивите на ветото на президента, че трябва да се търси така нареченият комплексен подход, мога да кажа, че времето за това беше изпуснато – беше изпуснато с отхвърлянето на решението за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция.

Единственият начин в рамките на този конституционен модел за решаване цялостно на проблеми, свързани не само със статута на главния прокурор и неговите правомощия, но и с дейността на прокуратурата, като цяло минава през конституционни промени. Единствените възможни промени и единственото възможно решение е настоящият закон, който е съобразен с конституционната рамка, която действа към момента.

Ако искахме и имахме воля, и по-специално колегите от опозицията, да правим някаква решителна реформа в прокуратурата, моментът беше изпуснат с отхвърлянето на предложението, което внесохме с колегите от ГЕРБ, за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова Конституция, което щеше да даде възможност тези концептуални проблеми, за които беше говорено преди мен, да бъдат решени.

Няма да подкрепим по изложените аргументи ветото – ще подкрепим повторно Закона. Благодаря.