Докладчик Искрен Веселинов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

относно Указ № 36 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от Народното събрание на 27 януари 2021 г. и мотивите към Указа

На свое заседание, проведено на 11 февруари 2021 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Указ № 36 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от Народното събрание на 27 януари 2021 г. и мотивите към Указа.

В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси в администрацията на президента на републиката; представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; на Столичната община и на професионални и граждански организации.

Госпожа Иванка Иванова представи пред Комисията Указа на Президента на Републиката и мотивите към него.

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 11, § 30, т. 6, § 35, § 46, т. 3 (относно новата ал. 16 от чл. 148) и § 49 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет на 27 януари 2021 г.

В мотивите си президентът заявява, че подкрепя усилията на законодателя за усъвършенстване на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Приветства и създаването на Единен публичен регистър за устройство на територията, общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на възможност за обжалване на общите устройствени планове в изпълнение на Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. Споделя и основната част от мотивите, изложени от правителството в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, включително необходимостта от намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, от запълване на определени законови празноти и създаване на законови предпоставки за упражняване на по-ефективен контрол от страна на компетентните административни органи.

Наред с това президентът счита, че определени разпоредби от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията отдалечават уредбата от основни конституционни начала и намаляват интензитета на защитата на правата на гражданите и юридическите лица.

Според президента с § 11 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията се създава нова ал. 3 в чл. 39 от Закона за устройство на територията, с която се предвижда, че за промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, се изисква предварително писмено съгласие от съответния министър. След като бъде сезиран, министърът е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или отказ. Отказът следва да бъде мотивиран. Предложената промяна е направена без убедителни мотиви и има риск да затрудни правоприлагането. Подобни опасения важат и във връзка с въведените промени по § 35 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията относно разрешенията за изменение на подробните устройствени планове, когато се търси промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата и общините, които са обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти. Тук отново при произнасянето на министъра се изменя възприетият към момента принцип на мълчаливо съгласие като част от процедурата по промяна на предназначението.

Според изложеното в мотивите на президента принципът на мълчаливото съгласие е утвърден като важно управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса и за борба с корупцията. Този принцип е и средство за улесняване на общуването на гражданите и юридическите лица с администрацията и с настоящото изменение се извършва отстъпление от един завоюван стандарт.

Със Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията се въвежда възможност за съдебно обжалване на общите устройствени планове (§ 30, т. 6 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията), но според президента тази възможност е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. Новата ал. 12 на чл. 127 от Закона за устройство на територията ограничава срока за обжалване до 14 дни от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането на общия устройствен план, а право да обжалват ще имат само собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Президентът счита, че преценката за наличие на засягане от общия устройствен план трябва да принадлежи на съда като част от конкретните производства, в хода на които следва да бъде доказван правен интерес. В тази светлина намира, че наложеното от § 30, т. 6 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията ограничение е необосновано и потенциално застрашава основните конституционни принципи за съдебен контрол върху актовете на администрацията и правото на защита.

Съгласно новата ал. 16 на чл. 148 от Закона за устройство на територията (§ 46, т. 3 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията) разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот ще се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в това число уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Президентът заявява, че идеята на законодателя да допуска започването на строителство след приложена регулация следва да бъде подкрепена. Прилагането на уличната регулация обаче е отговорност на общините – те имат право да отчуждават имоти, които попадат в уличната регулация, срещу равностойно обезщетение за собствениците. Президентът счита, че новата уредба не съдържа гаранции, че тази отговорна задача на общините ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в общ интерес, а вместо това създава предпоставки да бъде ограничено правото на строеж на различните субекти.

По § 49 от Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията относно допълнението в ал. 5 от чл. 154 от Закона за устройство на територията президентът счита, че така формулирана, забраната дава основание да се счита, че до момента на нейното влизане в сила заповедите за допълване на издадените разрешения за строеж са пораждали като правен ефект удължаването на разрешенията, а това не намира опора в действащото право.

Изказалите се представители на граждански и професионални организации изразиха подкрепа на мотивите на президента по отношение на оспорените текстове.

От страна на Столичната община бе изразена категорична подкрепа на приетите промени в Закона и бяха изложени мотиви в подкрепа на оспорените разпоредби.

Според изказалите се народни представители мотивите на президента в една част са неприемливи и неоснователни, а в друга – противоречиви. От една страна, президентът приветства въвеждането в Закона на възможността за оспорване на общите устройствени планове, каквато възможност до момента не съществува, от друга счита, че кръгът на лицата, които могат да ги оспорват, е стеснен. Следва да се има предвид, че кръгът на заинтересованите лица не може да бъде оставен на преценка на съда. В действащите разпоредби на Закона за устройство на територията заинтересованите лица, които могат да оспорват подробните устройствени планове, са изчерпателно посочени. Такъв подход е възприел законодателят и по отношение на общите устройствени планове, като се е съобразил и с Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. Съгласно разпоредбите на чл. 103а, ал. 1 от ЗУТ в Проекта за общ устройствен план се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията за изработване на общия устройствен план. Промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждането на обекти – публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Именно тези лица, за чиито имоти с общия устройствен план се предвижда различен от досегашния им режим и с това се ограничава правото им на собственост, се явяват заинтересовани да ги оспорват.

По отношение на промените, направени с § 11 и § 35, следва да се има предвид, че това не са нови разпоредби, както се твърди в мотивите, тъй като те са от 2009 г. Направена е редакция, с която е въведено служебно съгласуване на промяната на предназначението, а от съгласувателния режим са отпаднали имотите частна собственост, както и спортните обекти и съоръжения – частна собственост, с което е намалена административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса.

Не се споделят мотивите на президента по отношение на оспорването на § 46, т. 3 от ЗИД на ЗУТ, че новата уредба, която той приветства, не съдържа гаранции, че общините ще изпълняват стриктно задълженията си по прилагане на уличната регулация. С промените в Закона за общинската собственост, направени в Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗУТ, е въведено задължението за общините да поддържат регистър на имотите, които подлежат на отчуждаване. В регистъра задължително ще се вписва обектът, за изграждането на който имотът се предвижда за отчуждаване, и подробният устройствен план, въз основа на който имотът се отчуждава.

С допълнението по § 49 не се създава режим, различен от досегашния, и се споделя разбирането на президента, че и досега режимът е такъв. Но поради противоречива инцидентна практика на съда, както и в отделни общини, с допълнението се внася яснота и се предотвратяват евентуални злоупотреби в практиката по прилагането на Закона.

В хода на дискусията в подкрепа на ветото на президента бе направено изказване от парламентарната група на „БСП за България“.

Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет на 27 януари 2021 г.“