Искрен Веселинов

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.

Искам да започна с това, че този законопроект за изменение на Закона за устройството на територията включва, мисля, точно 96 параграфа. Това е може би най-мащабната промяна на ЗУТ по посока на намаляване на административните тежести – и по отношение на гражданите, и по отношение на юридическите субекти, и когато говорим често за реформа или липса на реформа, смятам, че това е един смел опит за реформа именно в тази сфера.

Облекчихме изключително много граждани по отношение на допълващото застрояване, където няма да се изискват проекти по отношение на навеси, кладенци и прочее, където изобщо няма да се иска строително разрешение по отношение на промяна на предназначението, където до момента се искаха пълни комплекти с проекти, дори без да се извършват строителни дейности.

Тоест това е един, мога да кажа, категорично добър закон и за гражданите, и по отношение на административното обслужване и контрол, това го признава и президентът в мотивите си. Всъщност тези няколко пункта, които той оспорва, отново не ги оспорва по същество, а поради определени негови колебания и, смея да кажа, неразбиране на текстовете или на историята на текстовете, които са приети.

Първо, искам да кажа няколко думи по отношение на липсата на обществено обсъждане. Този законопроект беше внесен в средата на лятото и беше приет в началото на годината – средата на месец януари, тоест през цялото това време Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление провеждаше дебат с всички заинтересовани страни - както формални дебати в рамките на заседания на Комисията, така и разисквания извън заседания на Комисията, където могат спокойно различните професионални общности да си изкажат мненията, бяха приети голяма част от текстовете, които неправителствените организации предложиха. Тоест според мен в това отношение ние имахме образцово поведение като законодател и може да не сме приели всички аргументи на неправителствените организации, изобщо на хората, които професионално се занимават с тази сфера, но във всеки случай сме ги чули, преценили сме ги и сме приели това, което съответства, разбира се, на вътрешното ни убеждение.

Не споделям тезата за бетонното мнозинство. Мисля, че заседанието протече в един колегиален дух и при приемане на множество текстове, включително от колеги от БСП. Всичко, което беше полезно, беше прието. Мисля, че такава е била винаги политиката на нашата комисия.

По отношение на това, че е порочна практика народните представители между първо и второ четене да правят законодателни предложения извън текстовете. Мисля, че в това отношение и Конституцията, и Правилникът на Народното събрание са ясни и те дават права на народните представители на законодателна инициатива, когато са в рамките на този закон. Не сме отваряли други закони, не сме прибягвали до способи, които са необичайна парламентарна практика.

Няма според мен обаче вече законодателният шанс да се отвори наново дебата с оглед на късия срок на живот на това Народно събрание. Ако не приемем повторно Закона сега, нито ще се случи тази промяна, за която евентуално настоява президентът, но за сметка на това ние ще имаме вредата, че тези текстове, които по замисъл са и според него добри, и като посока добри, няма да действат.

Това, разбира се, се отнася както за обжалването на общите устройствени планове, които, трябва да отбележим, че сме взаимствали всъщност формулировката от чл. 103а от Закона за устройството на територията. Ние изцяло сме се съобразили с решението на Конституционния съд, който в мотивите си стъпва именно на тази формулировка и казва, разбира се, че действащите подробни устройствени планове се нанасят и тогава, когато има изменение, ограничение за собственика на тези парцели, той би следвало да има, законодателят да му даде възможност, да обжалва засегнатите си интереси. Така че ние едно към едно сме пренесли в Закона тезата на Конституционния съд.

Дали срокът трябва да бъде 14-дневен или едномесечен, смятам, че не е толкова от значение, защото, ако не приемем, не препотвърдим сега с решението си този текст, просто ще остане изобщо липсата на възможност за обжалване. Така че според мен това е един много силен мотив за това, че трябва да бъде подкрепен Законът в сегашния му вид и, живот и здраве, ако следващото Народно събрание желае да се занимае отново с тези хипотези, да го направи, разбира се, в рамките на нормалната законодателна инициатива. Честно казано, голяма част от мотивите, които си бях подготвил, ги каза господин Шишков, така че ще ги спестя. Като цяло Законът е добър.

По отношение на тезата, че промяната на предназначението на сградите на училищата се дефинира тук, искам категорично да кажа, че това не е така. Напротив, тук имаме една много бърза процедура, при която собственикът на съответната сграда пише до министъра, получава в 14-дневен срок отговор и всъщност тук нямаме никакво забавяне. Други са нормативните актове, които създават пречка на общините, но те не са в обхвата на този закон.

Това е накратко, което исках да кажа. Моето мнение, както и мнението на институциите, които работиха по този закон, а именно Министерството на регионалното развитие, ДНСК, Столична община, е в една посока – трябва да бъде подкрепен Законът. Не просто да дадем шанс на текстовете да проработят, а това са добри текстове, в добра посока. Не можем да допуснем продължаване на издаването на строителни разрешения в голото поле, така да се каже, когато хората примерно купуват нещо на картинка, което трябва да е апартамент, след това се изправят пред грубата действителност, че няма как да стигнат до него. Това е една от хипотезите, която се обжалва, и смятам, че е абсолютно правилно. Ние като законодател сме намерили решение на тази хипотеза. Ако това решение има нужда от прецизиране и доработване, пак казвам, законодателят в следващия мандат може да го преработи.

Моят призив към всички народни представители е да отхвърлим ветото и да приемем Закона, защото той дава допълнителни административни облекчения за гражданите и фирмите и допълнително създава гаранции за контрол.