Боряна Георгиева

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Левски е онази свята дума, без която ние не можем да бъдем българи. Няма по-велик в историята ни, няма и да има.

Обесването на Васил Левски е събитие от такъв мащаб, че дори и днес – 148 години по-късно, ние изтръпваме пред него. Левски е еманацията на великия български дух, пробуден след векове на робство, мрак, безправие и ужас. Един гений, който през 1872 г. пише за демократска република, за свобода, равенство и човешко достойнство – общочовешки ценности, с които започва Европейската харта за правата на човека. Но днес тези ценности са поставени под съмнение. Живеем във времена на морален упадък. Сами рушим своите духовни устои, като хора и нация, лакейничим пред чужди внушения и директиви, отричаме сами себе си и историята си. И толкова много ни е нужна поне искрица от духа на Левски, от неговата смелост, непримиримост и жертва на любов към България.

Ако днес Апостола беше тук и се вгледа в нас, какво ли би ни казал?! Дали ще се усмихне със сините си очи, или свъсил вежди ще ни изгледа въпросително с: „Народе????“ Кой друг може да каже: „Аз съм посветил себе си на отечеството си – да му служа до смърт и да работя по народната воля!“ Нито един от нас! Но Апостола и днес е тук и ни повтаря от висотата на безсмъртието си с цялото си дело, труд, борба, усилия и мечти: „Обичайте България, борете се за нея, не щадете себе си и силите си нито ден!“

Ако наистина вярвахме в думите на Левски, нямаше да сме равнодушни пред неправдите. Ако го носехме в сърцата си, щяхме да обичаме повече родината си. Ако го следвахме, щяхме да помним, че народната работа стои над всичко и дела трябват, а не думи. Ако му вярвахме, щяхме да се борим всеки час за България.

Ако Левски беше в душите ни и на нашето знаме щеше да пише: „Свята и чиста република“. Трябва именно днес – в деня на скръб и признателност, да си спомним кои сме ние, откъде минахме и накъде отиваме. „Народ без история няма бъдеще“, защото наистина „времето е в нас и ние сме във времето“. Но не времето на лъжливи идоли и ценности, а времето на герои, в което винаги ще обитава духът на Левски.

Нека смирено да сведем глави пред паметта на Апостола и го поменем в молитвите си, а в душите си се преклоним пред страданията и величието му! Той изгуби само себе си, а спечели цял един народ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)